Тим бръкна в джоба и за своя изненада намери там отново всичките си пари.
Това беше наистина една забележителна неделя. Само преди два часа Тим беше се лутал безкрайно нещастен из града, а сега в пет часа следобед той се смееше така често и така от сърце, както отдавна не беше се смял. Няколко пъти даже се задави от смях. Тримата нови приятели страшно му се харесваха. Той беше горд, че се е запознал с трима възрастни, които при това имаха все много редки професии. Смачканият мъж беше печатар на пари, червенокосият беше майстор на чанти, а оня с олисялата глава каза, че се занимава с правене на книги или подправяне на книжа — това Тим не разбра съвсем точно.
Когато той поиска да плати щедро на келнера, тримата усмихнато, но решително не му позволиха. Малкият мъж с лисината оправи сметката. Той плати освен това и лимонадата на Тим, така че когато момчето се сбогува със своите нови приятели, печалбата си остана непокътната в джоба му.
Малко преди Тим да се качи в трамвая, карираният господин изведнъж изникна отново пред него. Той каза без заобикалки:
— Тим, Тим, ама че си глупаво момче! Сега нямаш нито стотинка.
— Грешите, господине — засмя се Тим. — Ето я цялата ми печалба. — Той измъкна от джоба си пачката банкноти, показа я на непознатия и след кратко колебание рече: — Те са ваши.
— Тия пари в ръката ти не струват и пукнат грош — каза непознатият презрително.
— Но аз ги получих на гишето — извика Тим. — Истина ви казвам.
— На гишето, момчето ми, ти си получил истински пари. Но тримата мъже в градината положително са ти ги сменили с фалшиви. Аз ги познавам. За съжаление много късно те видях в тяхната компания, Тим. Докато дойда, те вече си бяха плюли на петите. Те са мошеници.
— Изключено, господине! Единият е специалист по чанти…
— Точно така, Тим. Джебчия, крадец на чанти!
— Джебчия? — запита момчето объркано. — А какво прави оня, печатарят, който печати пари?
— Той печати фалшиви пари.
— А третият?
— Той подправя ценни книжа.
Тим все не искаше да повярва, докато карираният господин не измъкна от портфейла си банкнота и не я сравни с една от банкнотите на Тим. Действително в банкнотата на Тим липсваха водните знаци, които се появяват, когато държиш истински банкноти срещу светлината.
— Видя ли сега, че съм прав, Тим?
Момчето кимна сломено. После внезапно хвърли всичките банкноти на земята и яростно почна да ги тъпче с крака. Един стар човек, който тъкмо минаваше покрай тях, ококори очи, загледа ту момчето, ту парите, ту карирания господин и изведнъж побягна, сякаш подгонен от самия дявол. Известно време непознатият не каза нищо. След това извади от джоба си пет марки, даде ги на слисания Тим и му нареди следващата неделя да дойде с тях отново на хиподрума. После бързо се отдалечи.
„А защо всъщност той самичък не играе на тотото?“ — помисли си Тим. Но после забрави въпроса си, прибра парите и се отправи пеша към къщи. Фалшивите банкноти остави да лежат на улицата.
Странно, но мащехата не го напердаши, макар че той се върна много късно и макар в тоя ден да беше погребението на баща му, от което той бе избягал. Само дето не получи вечеря и безмълвно бе отпратен в леглото. А на Ервин тя разреши да поседи при гостите, които бяха дошли след погребението и мълчаливо и някак особено се взираха в Тим.
След тази изключителна неделя следваше пак една дълга, тъжна седмица, през която Тим както обикновено ядеше пердах, а учителят трябваше по-често от друг път да му прави забележки. Момчето мислеше непрекъснато дали да отиде следващата неделя на хиподрума, или да не отиде. Петте марки то бе скрило от Ервин в една цепнатина на дувара на съседната къща и всеки път като минеше оттам, неволно се засмиваше. Мисълта, че е възможно още веднъж да спечели на конните надбягвания, го развеселяваше.
Трета кола
Печалба и загуба
Когато дългоочакваната неделя настъпи, Тим още отрано знаеше, че следобед отново ще отиде на надбягванията. Щом стенният часовник в хола удари три пъти, той се прокрадна навън, изчовърка с пръст петмарковата монета от цепнатината на дувара и хукна като луд към хиподрума.
Пред входа се сблъска с един господин, който не беше никой друг, освен самия кариран непознат.
— Хоопала! — извика господинът. — Ти май си доста нетърпелив!
— Моля за извинение! — рече задъхано Тим.
— Нищо, нищо, моето момче. Аз те очаквах. Ето ти фиша. Пазиш ли петте марки?