— Три минути закъсняхте — рече той. — Задържаха ли ви?
— Да — отвърна Тим и баронът не запита нищо повече.
В кръглия павилион мебелите бяха леки, тапицирани с копринена дамаска в жълто и светлокафяво. Млада прислужничка им наля чай от един руски самовар и понечи да излезе. Тим забеляза, че тя нямаше чадър и й викна: „Момент!“. Когато жената се обърна, той й подаде своя чадър.
Прислужничката почти се изплаши. Полусмутено, полувъпросително тя погледна барона. Той обаче се засмя и й даде знак да изчезва заедно с чадъра.
— Вашите малки любезности, господин Талер, правят впечатление на хората. Продължавайте спокойно в тоя дух, но не бива да прекалявате.
Баронът помогна на момчето да съблече дъждобрана си и двамата седнаха.
— Вижте, господин Талер, хората са разделени на две, на господари и слуги. Нашето време иска да заличи тая граница, но това е опасно. Трябва винаги да има хора, които мислят и заповядват, и такива, които не мислят и изпълняват заповедите.
Тим спокойно отпи от чая си, преди да отвърне:
— Когато бях още съвсем малко момче, бароне, веднъж баща ми ми каза: „Не вярвай в господари и слуги! Вярвай само в умни и глупави хора. И отбягвай глупостта, когато тя не е добродушна!“. Някога си го бях записал в една тетрадка, затова още го помня.
— Баща ви всъщност е казал същото, което и аз, господин Талер. Защото умните са господарите, а глупавите — слугите.
Тим възрази:
— Селек бей ми обясни, че в Афганистан и Южна Америка господари са само онези, които случайно са били родени като такива.
— Раждането не е случайност — измърмори Лефует намръщено. — Впрочем, господин Талер, Селек бей е комунист. Въпреки своята религия. Само че той не го съзнава. Но аз знам, че той плаща в Южна Америка на една армия, която трябва да свали нашия президент. И знам още, че иска да разбунтува точиларите в Афганистан против нашия пълномощник Рамадула.
— Това го знаете? — ужаси се Тим така, че баронът се засмя звънко:
— Аз знам много повече, отколкото предполагате. Зная какво представлява вашият договор с мистър Пени, господин Талер. И се догаждам какво предложение ви е направил Ван дер Толен.
Тоя път Тим се задави с чая. Нима Лефует можеше да чете мислите? Но обяснението за мъдростта на барона беше много по-просто. Той сам му го даде:
— Всеки прислужник в тоя дворец е и мой шпионин. Не сте ли забелязали, господин Талер, че на вашата писалищна маса лежи нов лист попивателна?
— Не.
— Е, би трябвало да обръщате внимание на такива дреболии! Като се изправи старият лист попивателна пред едно огледало, може доста ясно да се прочете вашият договор с мистър Пени.
В тоя миг Тим разбра, че що се касае до сделки и търговия, не можеше да се мери с барона. Нощните му планове се изпариха като парата от чая. Момчето бе загубило един рунд в битката за своя смях.
— Ще предприемете ли нещо срещу Селек бей и мистър Пени, бароне?
Баронът отново се засмя:
— Не, драги мой! Достатъчно ми е, че съм информиран. Разбира се, ядосах се, когато научих какво вършат или възнамеряват да извършат двамата. Но за да мога да понасям леко ядовете, имам на разположение вашия смях. Той ме облекчава и освобождава от неприятното. Както виждате, господин Талер, служа си с него за полезни цели.
— Вие изглежда всичко в живота си употребявате за полезни цели, бароне?
— С две изключения, господин Талер: моят интерес към картините е безкористен и също интересът ми към рели… — Баронът се прекъсна и поправи: — Не, също и интересът ми към религията си има цел.
Тим бързо отклони разговора, защото сега нямаше подръка подходящ полилей. Запита:
— И какво ще стане с договора, който подписах с мистър Пени?
— Е, господин Талер, дали мистър Пени ще получи контролните акции, зависи от това, дали вие на двайсет и една година наистина ще влезете във владение на цялото мое наследство заедно с контролните акции. Останалата част от договора, разбира се, остава в сила. Днес, след една година, повечето акции на нашето параходно дружество в Хамбург ще бъдат ваши. Вие сигурно искате да възстановите господин Рикерт на поста му?
— Да — рече Тим без колебание.
— Е, дано догодина да е все още здрав и бодър.
Тая забележка, която Лефует изрече ей тъй между другото, уплаши момчето. Баронът без съмнение бе способен на всичко, можеше и по някакъв начин да погуби господин Рикерт. Затова той рече: