— Дожаля ми, че господин Рикерт загуби своята служба заради нашия телефонен разговор. Затова сключих сделката с мистър Пени.
Лефует си наля от една малка кристална гарафа малко ром в чая и запита:
— Един шприц и за вас?
Тим кимна, баронът наля и нему малко ром и рече:
— Ще ви направя едно предложение, господин Талер. Не се свързвайте по никакъв начин в продължение на една година с господин Рикерт и другите ваши приятели от Хамбург. Ако направите това, аз ще се погрижа след една година акциите на хамбургското параходно дружество наистина да станат ваши. Съгласни ли сте?
— Да — отвърна Тим, като поразмисли. А в себе си си каза: „Една година без смях е много, но цял живот без смях е непоносимо. Трябва да издържа тая година. Накрая може би ще науча как да надхитря барона. Като търговец, не мога да изляза насреща, но може би ще успея да разкрия хватките на частния барон Лефует“.
Баронът каза, сякаш бе отгатнал мислите му:
— Предлагам ви, господин Талер, да използваме тая година за едно околосветско пътешествие, което ще предприемем частно. Подарявам ви това околосветско пътешествие за вашия рожден ден. Впрочем, макар и със закъснение, моите поздравления!
Последва звънлив смях и докосването на студената му ръка.
Тим отпи глътка от горещия чай и отвърна:
— Много благодаря!
— А знаете ли, че току-що пихте от рома на щурмана Джони, господин Талер?
— Как така?
— Вие бяхте забравили в Генуа двете бутилки ром, които спечелихте от щурмана. Донесоха ги в хотела, а аз наредих да ги докарат тука, та да може наистина да се насладите на спечелените басове. Аз държа на дреболиите.
Тим не каза нищо. Само веднъж мислено си повтори поговорката на Джони: „Научи ме да се смея, спаси душата ми, щурмане“.
Лефует прекъсна мислите му:
— Но да преминем към деловата работа, господин Талер! Да поговорим за маргарина.
— Добре, бароне, да преминем към работата!
Двадесет и шеста кола
Маргарин
Баронът бе станал от стола и с ръце на гърба вървеше нагоре-надолу из павилиона, като произнасяше една малка реч:
— Вие знаете, господин Талер, че предвиденият от нас сортов маргарин трябва да има своя търговска марка, някое ефектно, лесно запомнящо се име, което най-добре е да напомня за нещо познато. Дълго се съвещавахме по този въпрос, защото е много важен. Доброто име на стоката представлява пари в брой.
Тим кимаше. Той все още не разбираше какво общо има с тая работа, но ей сега щеше да го научи.
— След всевъзможни предложения… (Баронът продължаваше разходката си.) Селек бей направи едно предложение, което ние веднага единодушно приехме като най-добро. Селек бей, това искам да ви кажа, въпреки своите странни идеи е един много полезен за нас мъж. Но това покрай другото. Неговото предложение за името на маргарина е: „Тим Талер-маргарин“.
Лефует спря и се загледа в момчето през тъмните очила, които носеше вече почти постоянно.
В лицето на Тим нищо не се промени. Момчето прие предложението изглежда с безразличие, ако не и с неразбиране. Затова баронът му обрисува последствията:
— Трябва да знаете, господин Талер, че още никъде на света не съществува маргарин със своя търговска марка. Ако го пуснем на пазара внезапно и в голямо количество, сигурно ще ни се удаде да завладеем световния пазар на маргарин. В някои южноамерикански страни бихме могли дори да купим изцяло монопола върху търговията с маргарин. Това означава, господин Талер, че вашето име ще бъде в устата на всички — от Ню Йорк до Токио, от Стокхолм до Кейптаун. И най-малкото дюкянче в някое отдалечено персийско село ще продава маргарин под вашето име. И навсякъде ще може да се види на жълт фон снимката на едно засмяно момче в синьо. Вашата снимка!
Сега Тим целият се бе превърнал в слух. Запита тихичко:
— Как ще се смея, когато не мога да се смея?
— Това е второстепенен въпрос, господин Талер, към който ей сега ще се върна. Най-напред въпроса: съгласен ли сте с марката на маргарина?
Тим не бързаше с отговора си. Беше усетил защо точно тая марка щеше да бъде особено полезна за компанията. Той, Тим Талер, беше прочутият богат наследник, чиято снимка и име бяха се появили във всички вестници по света. Значи не чрез маргарина щеше да се прочуе името му, а обратното: неговото вече известно име щеше да направи известен и маргарина.