Выбрать главу

— Скоро ли трябва да реша, бароне?

— Още днес, господин Талер! В тоя павилион. Макар че маргаринът ще излезе чак след години на пазара, най-важните решения трябва да се вземат още тези дни. Ще трябва да се хвърлят страшно много пари за подготовката. Залагаме толкова много на тая карта, че при един неуспех цялата ни компания може да изгърми.

Тим бе пъхнал несъзнателно едната си ръка в джоба, която сега изведнъж напипа писалката на Селек бей. Думите на Лефует, че цялата компания можела да „изгърми“, още звучаха в ушите му. Дали Селек бей не искаше с тая писалка да накара компанията „да изгърми“? Беше ли Селек бей негов таен съюзник?

Сякаш унесен в мислите си, той извади писалката и започна да си играе с нея, за да я има подръка в решителния миг.

Нямаше какво толкова да загуби, ако някакъв маргарин носеше неговото име, но възможно бе да спечели много, ако Селек бей се окажеше на неговата страна. И той реши да се довери на Селек бей.

— Кажете на господата, бароне, че съм съгласен!

Лефует въздъхна облекчено. Външно обаче остана спокоен.

— Тогава ще трябва пак да се сключи един договор. Ето го!

Чаените чаши бяха отместени настрана и на масата пред Тим се разгърнаха два еднакви договорни формуляра. Баронът очакваше, че момчето най-напред ще ги прочете, но Тим, който се боеше, че Лефует ще му предложи друга писалка, подписа веднага. С писалката на Селек бей.

След това баронът подписа всеки лист два пъти: веднъж от името на своята компания и веднъж като настойник на Тим. За съжаление момчето не обърна внимание на това.

— Да пием за маргарина „Тим Талер“, Тим Талер!

Баронът взе от една малка поставка две шлифовани ръбести ракиени чашки и ги напълни с ром. След което чашките звъннаха една в друга. Момчето не знаеше дали се чука за своето щастие или нещастие. (А че пиеха от рома на Джони, това му се струваше добър знак.) Баронът отново седна и заразказва как ще правят реклама за маргарина „Тим Талер“:

— Ще разказваме на хората как едно бедно малко момче от крайните квартали трогнало сърцето на богатия барон, как той обявил момчето за свой наследник и как това момче се погрижило тогава всички хора в бедните квартали да могат да си мажат на хляба евтин и хубав маргарин.

— Но това са все лъжи! — възмути се Тим.

— Вие говорите като Селек бей — въздъхна Лефует. — Впрочем рекламата никога не е лъжа, тя е въпрос на осветление.

— Въпрос на осветление ли?

Баронът кимна:

— Вижте, господин Талер, та фактите са верни, нали? Вие сте израснали като малко момче в бедните улички; вие станахте наследник на барона, и дори сортовият маргарин беше ваша идея. Сега въпросът е тези факти да се поставят в нужната светлина и ето че нашата трогателна маргаринена приказчица е вече готова. Ще бъде отлична реклама. Конкуренцията ще побеснее. Но това можете спокойно да предоставите на нас, господин Талер. Да поговорим сега за снимката.

— За снимката на смеещото се момче?

— Точно за това, господин Талер! Аз самият съм един, макар и скромен, рицар на фотографското изкуство и сам ще направя тази снимка. Всичко е приготвено.

Лефует дръпна една завеса настрана, зад която Тим предполагаше, че има някаква кухня. Но там имаше фотоапарат на статив, а край него стол, на чиято облегалка висеше вехт юношески пуловер. Но най-смайващото за Тим бе фотографският фон — една огромна снимка на неговата уличка. Точно в средата беше вратата на тяхното някогашно жилище. Всичко, до най-малките подробности, отговаряше на действителността. Момчето откри дори цепнатината в зида на съседите, където тогава бе скрило петмарковата монета. И почти му замириса на чер пипер, ким и анасон.

— Облечете, моля ви се, този пуловер и застанете пред проспекта, господин Талер!

Лефует вече пренасяше апарата заедно със статива внимателно в центъра на павилиона.

Тим извърши като насън всичко, за което го помолваше Лефует, защото образите от миналото удавиха мислите му: бащата, мащехата, бледият Ервин, приятелката на кафе на мащехата от крайната къща вляво, дюкянчето на госпожа Бебер отдясно, неделите, залаганията, разпитът вечерта, един кариран господин, един договор.

Момчето се видя принудено да поседне малко на стола, за да се съвземе. Лефует се разправяше с фотоапарата. Най-после всичко беше готово. Баронът нарочно пораздърпа облечения от Тим пуловер, за да му придаде още по-бедняшки вид, разроши косите на момчето и го изправи пред снимката на уличката. После отиде зад апарата.