Баронът се засмя, но запуши с ръка устата си, преди да се появи издайническото хълцукане накрая. Бе си спомнил навреме, че смехът му е познат на тия хора. Трябваше да се погрижи за това двамата никога вече да не пресичат пътя му. Следователно трябваше да плаща.
— На Ямайка, госпожо Талер — предложи той, — аз притежавам един доходен морски плаж. Главно за американските туристи. Шейсет хиляди долара годишен оборот. Вие знаете, че Ямайка е островът на вечната пролет. Вашето бунгало се намира под палмите край морето.
Тим си помисли: „Баронът приказва като туристически пътеводител. Значи и това може!“. И възприел достатъчно ясно прекъснатия смях, се досети защо Лефует изпращаше толкова далеч тези хора. Та не се изненада, когато баронът им подари даже и билети първа класа за парахода дотам.
Мащехата все още хлипаше, когато каза:
— Вие сте толкова добър, господин бароне!
Очите на Ервин бяха запламтели при споменаването на Ямайка. Клепачите му трепкаха също както на майка му.
— Ако обичате, елате сега в моя апартамент да уредим веднага работата! — рече баронът, стана и отиде към вратата, която задържа отворена с иронична учтивост.
Госпожа Талер заситни подире му, но още веднъж си спомни за бившия си завареник, обърна се и запита:
— Нали няма да ни забравиш, Тим?
— Струва ми се, че вече съм ви забравил — отвърна Тим, но не много високо, подаде й ръка и добави сериозно: — Желая ви щастие на Ямайка!
— Благодаря, благодаря, момчето ми!
Лицето й започна да се нагажда към някаква усмивка, но преди усмивката да се появи, тя бе вече в коридора. Ервин също подаде ръка на Тим, преди да последва майка си. Тим го задържа и му пошепна:
— Купи ми една лупа! Скрий я под червената пейка край Алстер, точно срещу входа на хотела. Дръж!
Той измъкна всичките банкноти, които бяха в джоба му и ги подаде на доведения си брат.
Ервин огледа банкнотите и запита:
— А тая бележчица за какво е?
— Ах, тя ще ми трябва! — едва не изкрещя Тим, но за щастие викът му се превърна в шепот.
Бележката изчезна обратно в джоба му, а Ервин си тръгна с едно смигване:
— Ще бъда гроб!
Тим кимна и затвори вратата зад своя доведен брат и зад едно отритнато вече минало.
Тридесета кола
Книжа
Учудващо е колко бързо богатите и влиятелни хора смогват да уреждат разни формалности, за които малкият човек често пъти се нуждае от цели месеци. Също и бюрокрацията е лесно преодолима от надоблачните командни върхове на висшето общество.
Едно-единствено бюро на компанията „Барон Лефует“, една част на така наречения неин юридически отдел уреди за Тим и барона на другия ден следните дела:
Плажът на Ямайка биде прехвърлен по равно на госпожа Талер и сина й Ервин. (По този повод Тим видя отново двамата за кратко време, при което Ервин му пошепна, че лупата била вече под пейката.) Параходната фирма „Хамбург-Хелголанд, пътнически превоз“, наречена ХХП, премина още същия ден в собственост на Тим Талер. (Досегашният собственик, старият господин Денкер, стисна топло след подписването на договора ръката на Тим и по стар моряшки обичай му пожела успех, като извика три пъти „той, той, той“ и три пъти плю през лявото му рамо.)
Пакетът с акции на Хамбургското параходство, който Тим преди съвсем кратко време бе получил от мистър Пени в Лондон, също смени своя собственик — премина в ръцете на барона. (Задължителният иначе едногодишен мораториален срок отпадна поради това, че Лефует притежаваше контролни акции от цялата компания.)
Накрая трябваше най-после да бъде оформен и договорът за наследството, което Лефует все бе отлагал досега и за което Тим никога не бе запитвал.
Защо баронът така внезапно се реши на това, Тим не знаеше, пък и не искаше да знае. Големите сделки му бяха станали безразлични, както и големите богатства. Единственото важно за него нещо си оставаше сделката за неговия смях. Той се досещаше, че мъничката бележчица в джоба му, която през нощта бе крил под възглавницата си, представляваше ключа към неговия заключен смях и гореше от нетърпение да измъкне лупата изпод пейката. Затова симулираше страшна умора след сключването на тия три договора, като постоянно се хващаше за челото.
— Ако имате главоболие, господин Талер, да отложим тогава наследствения договор за утре — рече баронът. — Искате ли?