— Но аз самият мога да бъда сломен, бароне! — възрази Тим много сериозно.
— Именно! — рече Лефует.
Преди младият човек да бе схванал грозния смисъл на тая думичка, двамата стигнаха в хотела.
Директорът подвикна:
— Хелоу, мистър Броун!
Баронът разсеяно му кимна в отговор на поздрава.
— Защо настоявате всъщност толкова за контролните акции, господин Талер? Съгласно договора вие ще трябва да ги отстъпите на мистър Пени?
Тим отчаяно си помисли: „Пак се раздрънка за разни книжа и хартии. Целия ми рожден ден напълни с хартия!“. Влечеше го сега само към едно-единствено мъничко парченце хартия, онова във флакончето от таблетките. Но намери сили да каже:
— Може би държа мистър Пени да притежава по-голямата част от контролните акции, бароне!
— Хъм! — рече замислено баронът. — Аз имам днес още няколко важни съвещания. Какво ще правите през това време?
Тим отново се хвана за челото.
— Все още ме боли главата. Ще взема да полегна.
— Легнете си! — засмя се баронът. — Сънят е най-доброто лекарство. — И си тръгна.
Тим обаче нетърпеливо отключи вратата, влезе в антрето, грижливо заключи след себе си и се втурна в банята.
Тридесет и първа кола
Съобщение, пълно със загадки
В банята Тим запали само лампата над мивката с огледалото. След това извади лупата от домашната аптечка и бележката от флакончето с таблетки против главоболие. Сърцето му сякаш се бе качило чак в гърлото и биеше там до пръсване.
Преди обаче да зачете бележката, момъкът в сивия фланелен костюм още веднъж се увери, че вратата на банята е здраво заключена. Чак тогава застана до мивката.
Лупата трепереше в ръката му, но Тим все пак можеше да разчита увеличените сега многократно букви. А учудването му растеше:
Посети Лепнещия лебед. Спечели това, което постигна принцесата. Пътят е по-прост, отколкото си мислиш. Човекът, който те съветваше да не залагаш на Мусон, ще ти го покаже. Вземи такси, шофьора на което познаваш. Той охранява дома на съветниците. Избери (черния!) час на трамваите. Пази се от плъховете и ги надхитри. Пътят е прост. Но избирай черните стълбища, за да стигнеш до него. Довери ни се и ела!
Тим отпусна лупата и седна на ръба на ваната. Все още трепереше от вълнение, но разсъдъкът му беше бистър. Бе разбрал: съобщението е зашифровано, да не го разбере Лефует, в случай че попадне в ръцете му. Сега оставаше да разшифрова скритите указания. Той отново застана под лампата до мивката и бавно прочете бележката за втори път. „Посети Лепнещия лебед.“ Това бе достатъчно ясно: да отиде там, където е гледал куклената пиеса. В Йовелгьоне, в гостилницата. „Спечели това, което постигна принцесата.“ Това беше още по-просто, но и най-важното, и най-радостното в съобщението: спечели обратно своя смях! А че е възможно, показваше следващото изречение: „Пътят е по-прост, отколкото си мислиш.“
Но какво ли означава „човекът, който те съветваше да не залагаш на Мусон, ще ти го покаже“?
Налагаше се да поразрови паметта си. И бързо си спомни: Мусон беше някакъв кон. Последният кон, на който той беше залагал. А един човек, когото тогава още не познаваше, го посъветва да не залага на този кон. Крешимир!
Значи Крешимир знаеше как да му върне смеха? Тим се бе досещал за това. Но тая увереност подкоси краката му сега и той отново се видя принуден да седне на ръба на ваната.
Светлината беше достатъчно силна, за да може и тук да чете:
Вземи такси, шофьора на което познаваш. Той охранява дома на съветниците.
Шофьорът беше Джони — в това нямаше съмнение. Но „дома на съветниците“?
Доста дълго си блъска главата, докато най-после се сети, че става дума за общината, където заседава градският съвет. А то беше съвсем близо до хотела! Там значи Джони щеше да го очаква, за да го откара в Йовелгьоне. Но кога — още не му беше ясно.
Избери (черния!) час на трамваите.
Две трамвайни преживелици имаше Тим, които бяха свързани с неговите приятели: отклонения от пътя си трамвай, в който бе седял с господин Рикерт, и летящия трамвай в Генуа, наблюдаван заедно с Джони. Изглежда, имаха се предвид и двете случки, защото думата беше в множествено число. Часът на трамваите? По кое време бяха станали тия неща? Летящия трамвай видяха около обяд, към дванайсет часа. А и първата му среща с господин Рикерт в трамвая бе също по обяд.