— Тъй вярно, мистър Броун!
— Моят шофьор да стои с готова за потегляне кола пред болницата. Предайте му това. Но да вземе кола под наем. В никакъв случай не кола на фирмата! А вие моментално ще ми позвъните, когато момчето се качи в таксито с тоя номер. Моментално! Разбрахте ли?
— Тъй вярно!
— Свободен сте.
Човечецът тръгна към вратата, но Лефует още веднъж го повика:
— Тия хора изглежда работят преоблечени. Възможно е и момчето да се маскира. Казвам ви това за всеки случай.
— Бъдете спокоен, ба… Броун.
След като човекът си отиде, баронът стана, закуцука до вратата, заключи я безшумно, облече собствените си дрехи с изключение на обущата, отново отключи и така облечен легна в леглото.
Телефонът иззвъня.
— Как сте, бароне?
Беше Тим Талер.
Лефует запъшка:
— Ужасно, господин Талер! Счупени кости и тежко сътресение на мозъка. Не мога да се движа.
Той се ослуша със затаен дъх в слушалката, но не чу нищо друго освен спокойния глас на момчето:
— Тогава да не ви карам повече да се напрягате. Желая ви бързо оздравяване, бароне, и се грижете за себе си!
— Може да разчитате на това, господин Талер!
Лефует положи бавно слушалката върху вилката. После се облегна на възглавниците и се загледа през прозореца. Навън два гларуса кръжаха в полет един около друг.
„Смехът — помисли си баронът — е като птицата. Но като птица, която не влиза в никакви капани. Една птица, която не може да бъде уловена.“ А гласно добави:
— И никому не бива да се удаде да ме хване!
Тридесет и втора кола
Черни стълбища
Апартаментът на Тим се намираше на задната страна на хотела. Затова той не бе чул вика на пострадалия барон, а сред общата залисия му съобщиха за нещастието доста късно. След краткия телефонен разговор с Лефует той бе завладян от чувството, че и това произшествие принадлежи към романтиката на „черните стълбища“ от приключенските романи. Както всичко през този ден. Срамуваше се от това си чувство, като си помислеше за очевидно тежко пострадалия барон, и все пак то изместваше съчувствието му към неговия настойник.
Следващата стъпка, която Тим направи, беше също така от света на приключенските книги. Препоръчаното от загадъчната бележка („Избирай черните стълбища“) и предположението на Лефует („Възможно е момчето да се маскира“) трябваше да бъде изпълнено. Помогна му и това, че баронът през последната година му отпускаше доста щедри суми за джобни пари.
Тим позвъни на камериерката и й предложи триста марки, за да му набави бързо и тайно моряшки дрехи: син дочен панталон, тъмносин пуловер с висока яка и шапка с козирка. Младото момиче — сигурно почитателка на романите от „черната серия“ — се зарадва на тайнственото поръчение. То каза, че си имало обожател, който работел в църковното параходство, в осем часа била срещата им и той сигурно щял да набави дрехите.
— Добре — каза Тим. — Тогава скрийте нещата в чисти чаршафи и ми ги донесете до девет часа.
— Но, мистър Броун — отвърна момичето (Нали Лефует и Тим бяха отседнали тука като баща и син Броун!), — в никой хотел не сменяват чаршафите вечер! Най-много хавлията.
— Добре тогава, завийте ги в нова хавлия. Важното е да ги получа.
— А какво да кажа сега на оня господин отвънка, мистър Броун?
— На кого?
— Оня, който ми даде сто марки, та да шпионирам какво правите?
— А, на господин детектива! Кажете му, че съм ви поискал хапчета против главоболие, пък вие сте ми показали, че в домашната аптечка в банята има такива хапчета.
— Това е добре, мистър Броун.
— И още нещо: като дойдете в девет часа, сигурно вече работното време ще е свършило. Ще имате ли възможност да облечете за малко служебното си облекло?
— Това и така щях да го направя, мистър Броун. Имам си вкъщи служебна престилка. Ще я облека под палтото. А над бонето ще си вържа една кърпа за глава. Тогава няма да става нужда тука да се преобличам.
— Отлично! — каза Тим с две ясни извивчици в края на устните. — Значи мога да разчитам на вас?
— Абсолютно, мистър Броун! А… аз да разчитам ли със сигурност на парите?
— Можете още сега да ги получите!
Той извади от портфейла си три банкноти по сто марки.
— Доста сте лекомислен! — засмя се момичето. — Такива работи не се плащат предварително. Е, аз няма да ви разочаровам, бъдете сигурен! Благодаря много и довиждане засега!