— Насича. Вижте тук! — Странното момче в средата се понадигна и посочи с цигара в уста. — Хей, не беше ли това лоша снимка? Виждате ли?
— Да — отвърна старецът с внезапно уморен глас и се отпусна назад в стола си. — Виждам.
Теруилиджър стъпка разгорещения си гняв и го удави в бързеите на кръвта си.
— Насича — повтори Джо Кларънс.
Бяла светлина, бързо сменящи се числа, тъмнина; музиката замлъкна, чудовищата изчезнаха.
— Слава Богу, свърши се — издиша Джо Кларънс. — Почти е време за обед. Пускай следващата ролка, Уолтър! Това е всичко, Теруилиджър.
Мълчание.
— Теруилиджър?
Мълчание.
— Онзи кретен тук ли е още?
— Тук е. — Теруилиджър притисна юмруци в хълбоците си.
— О — каза Джо Кларънс. — Не е лошо. Но не си прави илюзии за парите. Вчера минаха десетина като теб и показаха не по-лоши, че и по-добри материали за новия ни филм „Праисторическо чудовище“. Остави офертата си в плик на секретаря. Изходът е там, откъдето влезе. Уолтър, какво чакаш, по дяволите? Пускай следващия!
В тъмното Теруилиджър одра пищял в един стол, затърси дръжката на вратата, намери я и я стисна — силно, много силно.
Екранът се взриви зад него — падна лавина от огромни потоци натрошени камъни, цели градове от гранит, огромни здания от мрамор се натрупваха, разчупваха и се плъзгаха надолу. Сред грохота чу гласовете от следващата седмица:
— Ще ти платим хиляда долара, Теруилиджър.
— Но само за оборудването ще ми трябват толкова!
— Виж какво, помисли си. Или се съгласявай или — прав ти път.
Грохотът заглъхна. Знаеше, че ще се съгласи. И че ще се намрази заради това.
Едва когато лавината потъна в тишина и собствената му кръв забави ход в сърцето му, Теруилиджър дръпна невероятно натежалата врата и излезе в ужасната светлина на деня.
Закрепи гъвкав гръбнак към извита шия, постави отгоре череп, закачи подвижна челюст, залепи с гъбеста гума смазания скелет, опъни змийска кожа върху нея, заличи шевовете с огън, после се изправи тържествуващо на задни крака в свят, където лудостта се събужда само за да види безумието — Тиранозавър Рекс!
Ръцете на Създателя се спуснаха от електрическото слънце. Поставиха чудовището в изкуствена лятна пустош, преведоха го през бульони от бактерии. Машината-гущер се наслаждаваше на целия този безмълвен ужас. От слепите небеса гласът на Създателя си тананикаше, Градината вибрираше от стария монотонен мотив — стъпало към… глезен, глезен към… пищял, пищял към… коляно, коляно към…
Вратата се отвори.
Джо Кларънс нахлу като цяло ято бойскаути. Огледа се трескаво, сякаш в стаята нямаше никого.
— Господи! — развика се той. — Още ли не си готов? Това ми струва пари!
— Не — отвърна сухо Теруилиджър. — Колкото и време да ми е нужно, получавам едни и същи пари.
Джо Кларънс го приближи в серия бързи стъпки и спирания.
— Е, размърдай се. И го направи наистина ужасно.
Теруилиджър бе коленичил до миниатюрната си джунгла. Очите му бяха на едно ниво с очите на продуцента.
— Колко метра кръв и парчета месо искате?
— По шестстотин от всяко! — Кларънс се разсмя неуверено. — Дай да видя.
Грабна гущера.
— По-внимателно!
— По-внимателно ли? — Кларънс завъртя грозното чудовище в небрежните си ръце. — Това е мое чудовище, нали така? Договорът…
— Договорът посочва, че ще използвате модела за реклама, но ще ми го върнете след пускането на филма.
— Я виж ти. — Кларънс размаха чудовището. — Така не бива. Подписахме договора само преди четири дни…
— За мен са като четири години. — Теруилиджър разтърка очи. — Не съм спал две нощи, за да завърша този звяр и да започнем снимките.
Кларънс не обърна внимание на думите му.
— Майната му на договора. Ама че кален номер. Чудовището е мое. Ти и твоят агент ми докарвате инфаркти. Инфаркти заради пари, инфаркти за оборудване, инфаркти за…
— Камерата, дето ми дадохте, е истинска антика.
— Ами поправи я, ако се счупи. Ръце нямаш ли? Предизвикателството е в това да използваш мозъка си вместо парите. И тъй, да се върнем на въпроса — това чудовище е мое и това трябва да се уточни в сделката.
— Никога няма да позволя някой да притежава мое творение — в прав текст каза Теруилиджър. — Прекалено много време и чувства влагам в тях.
— Добре, дявол да го вземе, значи ти бутаме още петдесетачка за животното и ти даваме стопкамерата и останалото оборудване, след като завършим филма. Става ли? После можеш да отвориш своя компания. Конкурирай се с мен, дори ме настигни, при това с помощта на собствените ми машини! — Кларънс се разсмя.