— Ако дотогава не се разпаднат — отбеляза Теруилиджър.
— И още нещо. — Кларънс остави създанието на пода и го обиколи. — Не ми харесва как изглежда чудовището ти.
— Какво не ви харесва? — едва не викна Теруилиджър.
— Изражението му. Трябва му повече огън, повече… мутра. Повече гадория!
— Гадория?
— Да, гадория, злоба! По-изцъклени очи. По-разширени ноздри. По-бляскави зъби. По-остър език. Можеш да го направиш! Ъъъ, чудовището нали е мое?
— Мое е. — Теруилиджър се изправи.
Сега токата на колана му бе на нивото на очите на Джо Кларънс. Известно време продуцентът се взираше като хипнотизиран в ярката пластина.
— Дявол да ги вземе проклетите адвокати!
Втурна се към вратата.
— На работа!
Чудовището улучи стената в мига, когато се затръшна.
Ръката на Теруилиджър замръзна във въздуха. После раменете му се отпуснаха. Отиде да вземе красавеца си. Отви главата му, одра латексовата плът от черепа, постави го върху стенда и започна педантично да преобразява с глина праисторическата муцуна.
— Малко гадория — промърмори той. — Малко злоба.
Прегледаха първите пробни снимки след седмица.
Когато филмът свърши, Кларънс кимна едва забележимо в мрака.
— Така е по-добре. Но… трябва да е по-ужасяващо, да смразява кръвта. Да изкараме акъла на всички тъпи лелки. Почвай отначало!
— Вече и без това закъснявам с една седмица — запротестира Теруилиджър. — Все идвате и казвате — смени това, смени онова, днес опашката не е наред, утре на ноктите им има нещо…
— Ще намериш начин да ме ощастливиш — прекъсна го Кларънс. — На бой, естете!
В края на месеца прегледаха вторите пробни снимки.
— Почти в десетката! На косъм! — извика Кларънс. — Муцуната е почти идеална. Опитай отново, Теруилиджър!
Теруилиджър отново се залови за работа. Раздвижи пастта на динозавъра така, че да изговори мръсотии, които би могъл да схване само специалист по разчитане на устни. Обикновената публика щеше да остане с впечатление, че звярът реве. После взе глината и работи върху ужасната глава до три сутринта.
— Това е! — изкрещя в кинозалата Кларънс след седмица. — Идеално! Ето на това му викам истинско чудовище!
Наклони се към стареца — адвоката господин Глас, и към помощника си Мори Пул.
— Харесвате ли моето създание? — Лицето му грееше.
Теруилиджър, свлякъл дългия си като на чудовището скелет в една седалка на задния ред, усети как старият юрист сви рамене.
— Видиш ли едно чудовище, видял си ги всичките.
— Така е, така е, но това е специално! — радостно извика Кларънс. — Дори аз съм склонен да призная, че Теруилиджър е гений!
Всички се обърнаха към екрана и звяра, който в чудовищен валс замахна широко с острата си като бръснач опашка и окоси безмилостно трева и цветя. После звярът се загледа замислено в мъглата, докато дъвчеше червена кост.
— Това чудовище… — Господин Глас присви очи. — Наистина ми изглежда познато.
— Познато ли? — Теруилиджър се размърда.
— Има особено изражение, срещал съм го някъде — провлачено рече господин Глас в тъмното.
— В изложбите на Природонаучния музей ли?
— Не, не.
— Да не би да си прочел някоя книга, Глас? — разсмя се Кларънс.
— Странно… — Без да се засяга, Глас наклони глава и затвори едното си око. — Ставам за детектив, никога не забравям физиономии. Но този тиранозавър… къде ли съм го срещал?
— Какво значение има? — възбудено извика Кларънс. — Страхотен е. И то само защото ръчках Теруилиджър, докато не го направи. Да вървим, Мори!
Когато вратата се затвори, господин Глас се обърна и погледна Теруилиджър.
— Уолт? Уолтър? — повика той, без да сваля очи от него. — Би ли ни пуснал чудовището отново?
— Разбира се.
Теруилиджър се размърда нервно, усещаше как някаква невидима сила се събира в тъмното, в ярката светлина, излъчена отново, за да отрази ужаса от екрана.
— Да. Точно така — мислеше на глас адвокатът. — Почти си спомням. Почти го познавам. Но… кой е той?
Сякаш в отговор чудовището се обърна и погледна презрително през сто хиляди милиона години към двамата дребни мъже в малкото тъмно помещение. Тираничната машина изгърмя името си.
Господин Глас се наведе напред, сякаш за да чуе по-добре.
Мракът погълна всичко.
На десетата седмица филмът бе наполовина завършен. Кларънс събра трийсет души от служителите, техници и неколцина приятели, за да видят черновата.
Филмът течеше от петнайсетина минути, когато малката публика ахна.