Кларънс бързо се огледа.
Седящият до него господин Глас се вцепени.
Надушил опасност, Теруилиджър, без да знае защо, започна да се придвижва към изхода. Безпокойството му бе интуитивно, нямаше ни най-малка представа какво го е породило. Гледаше, хванал дръжката на вратата.
Зрителите отново ахнаха.
Някой тихо се разсмя. Някаква жена се изкиска. После моментално настъпи тишина.
Защото Джо Кларънс бе скочил на крака.
Дребната му фигурка разсече светлината на екрана. Един-два мига два образа жестикулираха в тъмното — тиранозавърът отскубваше крака на един птеранодон, а Кларънс викаше и подскачаше, сякаш искаше да се счепка с фантастичните борци.
— Спри! Спри тук!
Филмът спря. Образът замръзна.
— Какво има? — попита господин Глас.
— Какво има ли? — Кларънс изпълзя върху образа. Тикна бебешката си ръка в екрана, заби я в тираничната паст, в гущеровото око, острите зъби, челото, после се обърна слепешком към светлината от прожекционния апарат и кожата на влечугото покри изкривените му от ярост бузи. — Какво става? Какво е това?
— Просто чудовище, шефе.
— Чудовище, как не! — Кларънс заблъска екрана с малкото си юмруче. — Това съм аз!
Половината зрители се наведоха напред, половината се облегнаха назад, двама скочиха на крака; единият от тях бе господин Глас, който затърси опипом другите си очила, сложи си ги и изстена.
— Ето значи къде съм го виждал!
— Ето какво?
Господин Глас затвори очи и поклати глава.
— Лицето. Знаех си, че ми прилича на някого.
Стана течение.
Всички се обърнаха. Вратата зееше отворена.
Теруилиджър беше изчезнал.
Намериха го в ателието му — разчистваше работната си маса и събираше всичко в голям кашон; куклата-тиранозавър бе под мишницата му. Погледна нахлулата в помещението тълпа начело с Кларънс.
— С какво съм заслужил това! — изплака той.
— Съжалявам, господин Кларънс.
— Съжаляваш!? Нима не ти плащам достатъчно?
— Не, ако трябва да съм откровен.
— Водих те на обяд…
— Веднъж. Аз платих сметката.
— Каних те на вечеря у дома си, плувал си в басейна ми, а сега това! Уволнен си!
— Не можете да ме уволните, господин Кларънс. Последната седмица работих безплатно и извънредно, забравихте чека ми…
— Въпреки това си уволнен, наистина уволнен! Влизаш в черния списък в Холивуд. Господин Глас! — Той се извъртя към стареца. — Съдете го!
— Няма за какво да ме съдите — каза Теруилиджър, без да вдига очи от масата, продължаваше да събира нещата си. — За пари? Не ми плащахте достатъчно, за да спестявам. Къща? Никога не бих могъл да си позволя. Жена? Цял живот работя за такива като вас. Така че съпругите се изключват. Нямам нищо за губене. Нищо не можете да ми направите. Ако ми вземете динозаврите, просто ще се забия в някое затънтено градче, ще взема кутия латекс, гума, глина от реката, малко стари метални тръбички — и ще си направя нови чудовища. Ще си купя евтин филм. Имам една стара очукана стопкамера. А и нея да ми вземете, ще си направя нова със собствените си ръце. Мога да правя всичко. Ето защо не можете да ми направите нищо.
— Уволнен си! — извика Кларънс. — Погледни ме. Не се извръщай. Уволнен си! Уволнен!
— Господин Кларънс — тихо рече господин Глас и се наведе към него. — Оставете ме да поговоря с него.
— Говори си! Какъв е смисълът? Стои си там с чудовището под мишница, проклетото нещо прилича на мен… махнете се от пътя ми!
Кларънс се завтече към вратата. Останалите го последваха.
Господин Глас затвори вратата, отиде до прозореца и погледна към абсолютно чистото притъмняващо небе.
— Иска ми се да завали — рече той. — Ето с това в Калифорния не мога да свикна. Не пуска нито капчица, нито сълзица. Какво ли не бих дал за нещо от това небе, пък било и съвсем малко. Дори за една мълния.
Замълча, а Теруилиджър продължи по-бавно със събирането на нещата си. Господин Глас се отпусна в един стол и започна да драска в бележника си с молив. Говореше тъжно, тихо, сякаш на себе си.
— Шест ролки са заснети, при това доста добри ролки. Половината филм е готов, триста хиляди долара са похарчени до последния цент. Целият екип отива на улицата. Кой ще нахрани гладните гърла на момчетата и момичетата? Кой ще се изправи пред акционерите? Кой ще се умилква на банката? Някой желаещ за руска рулетка?
Обърна се и загледа как Теруилиджър затваря закопчалките на куфарчето си.
— Какво е сторил Бог?
Теруилиджър погледна ръцете си и ги завъртя, сякаш за да разгледа от какво са направени.
— Не знаех какво правя, кълна се. Само е излязло от пръстите ми. Абсолютно подсъзнателно. Пръстите ми работят сами. Те са го направили.