Теодор Драйзер
Титан
Трилогия на желанието #2
Глава I
НОВИЯТ ГРАД
След като излезе от Източния изправителен затвор на Филаделфия, Франк Алджърнър Каупъруд разбра, че предишният му живот в града на детството е приключил. Младостта му бе отминала, а с нея бяха пропаднали и големите финансови възможности от тези години. Налагаше се да започва отначало.
Не е нужно да повтаряме как втората паника, последвала един чудовищен фалит, този на „Джей Кук и Ко“, му донесе ново богатство. Възстановеното състояние до известна степен го успокои. Съдбата сякаш се грижеше за личното му благоденствие. Във всеки случай борсата му дойде до гуша най-малкото като средство за препитаване и той реши да се откаже от нея веднъж завинаги. Ще се заеме с нещо друго — с трамвайни линии, с покупко-продажба на земя, с някои от неизчерпаемите възможности на Далечния запад. Филаделфия вече не му харесваше. Макар отново свободен и богат, той продължаваше да е трън в очите на лицемерите, а финансовият свят и светските кръгове не бяха готови да го приемат. Трябваше да върви по пъти си сам, без чужда помощ, или да я получава тайно, докато старите му приятели наблюдават кариерата му от разстояние. И с тези мисли той взе един ден влака, а очарователната му любовница, едва двадесет и шест годишна, дойде да го изпрати на гарата. Каупъруд я погледна с голяма нежност, тъй като тя въплъщаваше един определен тип женска красота.
— Довиждане, скъпа — усмихна се той, когато камбаната оповести скорошното заминаване на влака. — Ние двамата скоро ще се измъкнем от всичко това. Не оклюмвай. След две-три седмици ще се върна или ще те повикам. И сега бих те взел, само че не знам как е там. Ще се установим на някое място, а после само гледам как ще натрупам богатство. Няма да живеем винаги в сянка. Ще получа развод, ще се оженим и всичко ще се оправи отведнъж. С пари ще го постигнем.
Той я погледна с големите си, студени и пронизващи очи, а тя притисна лицето му с длани.
— О, Франк — възкликна. — Толкова ще ми липсваш! Ти си всичко, което имам.
— След две седмици — усмихна се Каупъруд, тъй като влакът потегли, — ще ти телеграфирам или ще се върна. Бъди послушна, мила.
Тя, омаяна от любов — галеното дете, любимката на семейството, обичаща, пламенна, предана, жената, която един силен мъж естествено би харесал, го проследи с благоговеен поглед, отметна красивата си златисточервена коса и му изпрати целувка. После си тръгна е широка, енергична, бодра крачка — типът жена, по която мъжете се заглеждат.
— Ето я дъщерята на Бътлър — сподели един гаров чиновник с друг. — Брей, човек може само да мечтае за жена като нея!
Това бе непринудената дан, която страстта и завистта неминуемо плащат на жизнеността и красотата, А светът се върти около тази ос.
Никога дотогава Каупъруд не беше стигал на запад по-далеч от Питсбърг. Колкото и бляскави и изумителни да бяха финансовите му премеждия, те почти не прекрачваха границите на скучния и тесногръд свят на Филаделфия, с приятната изисканост в някои слоеве от обществото, с претенциите му за първенство в социалната йерархия и деловия живот, което уж му се полагало по традиция с неговата история, умерено богатство, досадна порядъчност, с вкусовете и развлеченията, които предполага всичко това. Каупъруд си спомни, че почти беше превзел този прекрасен свят и бе направил свои неговите най-свети кътчета, когато дойде крахът. Всъщност бе приет в обществото. Сега бе прокуден като Исмаил, бе бивш затворник, макар и милионер. Но почакайте! Надбягването печели най-бързият, повтаряше си постоянно той. Да, борбата печели най-силният. Ще видим дали животът ще го смаже.
Докато разбере, Чикаго изникна внезапно пред него на втората сутрин. Беше прекарал две нощи в претрупания пулманов вагон от онова време, чиито неудобства се компенсираха с обилието от плюш и мъчително многото огледала, когато започнаха да се мяркат първите самотни аванпостове на столицата на прериите. Железопътните линии покрай трасето, по което сега се движеха бързо, ставаха все по-многобройни, а телеграфните стълбове натежаваха все повече от рамена и от почернели от пушека жици, Тук-таме в далечината по посока на града се виждаха самотни работнически къщурки, където живееха смелчаци, издигнали колибите си толкова надалече в голото поле, за да извлекат малката, но сигурна изгода, която щеше да им донесе разрастването на града.
Местността беше равна като тепсия, с пожълтяла трева от предишната година, която сега се полюшваше леко на утринния ветрец. Под нея бе покарала нова зеленина — предвестница на настъпващата пролет. Кой знае защо, въздухът над далечните неясни очертания на града бе кристално чист и в него градът приличаше на муха в кехлибар и придобиваше артистична изисканост, която го развълнува. Вече поклонник на изкуството, обладан от желанието да го опознае, почерпил радост, опит и мъка от своята колекция, която бе събрал и изгубил във Филаделфия, Каупъруд се наслаждаваше почти на всяко загатваме на красивото в природата.