— О! — възкликна тя в своя дом във Филаделфия, когато изчете съобщението. — Сега аз ще стана мисис Каупъруд. Боже господи!
Мисис Франк Алджърнън Каупъруд номер едно си мислеше за връзките на своя мъж, за неговия провал, за това, че бе осъден на затвор, за блестящите му действия по време на фалита на „Джей Кук и К°“ и за сегашното му финансово издигане и се удивляваше от загадките на живота. Сигурно имаше бог. И в Библията го пишеше. Съпругът й, колкото и зъл, не можеше да е чак толкова лош, след като я бе обезпечил така щедро, а и децата го обичаха. По време на следствието сигурно не е бил по-лош от някои други, които бяха пуснати на свобода. Въпреки всичко го осъдиха и тя съжаляваше за това. Той беше способен, но жесток. Тя не знаеше какво да мисли. Единственият човек, когото наистина обвиняваше, беше нищожната, суетна, празноглава, безбожна Ейлийн Бътлър, неговата прелъстителка, която вероятно щеше да му стане сега жена. Бог без съмнение щеше да я накаже. Непременно щеше да я накаже. Тя ходеше редовно в неделя на черква и се мъчеше да вярва, че каквото и да става, то е за добро.
Глава VI
НОВАТА ЦАРИЦА НА ДОМА
Денят, в който Каупъруд и Ейлийн се венчаха — това стана в затънтеното селце Долстън недалеч от Питсбърг, Западна Вирджиния, където спряха да уредят този въпрос, — той й каза:
— Искам да знаеш, мила, че двамата с теб наистина започваме нов живот. Сега успехът ни зависи от това, доколко добре ще играем тази игра. Ако ме послушаш, засега не бива да се стремим към шумен светски живот в Чикаго. Разбира се, трябва да се срещаме с някои хора. Не можем да го избегнем. Мистър и мисис Адисън очакват с нетърпение да се запознаят с тебе, тъй като го отлагах твърде дълго. Но онова, което имам предвид, е, че не е разумно да разширяваме прекалено светските си връзки. Ако постъпим така, хората положително ще започнат да разпитват за нас. Смятам да поизчакаме, а след това да си построим наистина хубава къща, за да не се наложи да я престрояваме. Следващата пролет ще заминем за Европа, стига работите да вървят добре, а там могат да ни хрумнат какви ли не идеи. Ще събера картини за една хубава голяма галерия — заключи той. — Докато пътуваме, ще се поогледаме да видим какви картини можем да намерим.
Ейлийн тръпнеше в очакване.
— О, Франк! — каза му възторжено тя. — Ти си прекрасен! Правиш всичко, каквото си пожелаеш, нали?
— Не съвсем — отвърна пренебрежително той. — Но не защото не искам. Случайността също може да се намеси в тези работи, Ейлийн.
Тя стоеше пред него, както често го правеше, с отпуснати върху раменете му закръглени, отрупани с пръстени ръце, загледана в спокойните му, бистри като езера очи. Друг мъж, не толкова силен, но с гъвкавата мисъл на Каупъруд, може би нямаше да издържи на този поглед, но младият финансист посрещаше въпросите и съмненията на света с привидна откровеност, обезоръжаваща както при дете. Истината беше, че вярваше само и единствено на себе си. Оттук идваше смелостта му да мисли, каквото си иска. Ейлийн му се чудеше, но не можеше да намери отговора.