— Приятно ми е да се запознаем — обърна се към Ейлийн мисис Адисън, пълна, цялата в скъпоценности. — Съпрузите ни очевидно са станали първи приятели. И ние трябва да се виждаме по-често.
Тя бърбореше със светска високопарност и Ейлийн почувствува, че ще се справи бързо с положението. Икономът донесе голям поднос с мезета и напитки и го остави безшумно върху една маса по-встрани. Когато поднесоха вечерята, разговорът потръгна гладко, разискваха разрастването на града, новата черква, която Лорд строеше на десет преки от тях. Рамбо им разказа няколко забавни истории за мошеничества с недвижими имоти. Стана доста весело. В това време Ейлийн правеше всичко възможно да спечели мисис Рамбо и мисис Адисън. Мисис Адисън й харесваше някак си повече, просто защото разговорът с нея вървеше малко по-леко. Ейлийн усети, че мисис Рамбо е по-умна и великодушна, но тя малко я плашеше. Не след дълго домакинята прибягна до помощта на мистър Лорд. Той се отзова вежливо и започна да разговаря за всичко, което му идваше на ум. Всички мъже освен Каупъруд си мислеха колко красива е Ейлийн, колко са бели ръцете й, колко заоблени — деколтето и раменете, колко пищна — косата й.
Глава VII
СВЕТИЛНИЯТ ГАЗ НА ЧИКАГО
Старият Питър Лохлин, подмладен от дръзките идеи на Каупъруд, печелеше пари за предприятието. Носеше от борсата какви ли не интересни слухове и стигаше до такива проницателни догадки за плановете на известни групи и финансисти, че Каупъруд си извличаше от тях блестящи изводи.
— Божичко! Франк, струва ми се, че знам какво точно се канят да направят тези приятелчета — възкликваше често сутрин Лохлин, след като почти цяла нощ бе будувал в самотното си легло на Харисън стрийт и бе размишлявал. — Оная банда от кланиците — под банда той разбираше най-вече големи финансисти от борсата като Арнийл, Ханд, Шрайхарт и други — пак е хвърлила око на царевицата. Да не се казвам Лохлин, ако не почнат да я изкупуват, защото очакват повишение на цените. Какво ще кажеш?
Каупъруд, който бе вече наясно с много от непознатите му дотогава хитрости на западняците и от ден на ден трупаше все повече опит, обикновено взимаше моментални решения.
— Прав си. Рискувай със сто хиляди бушела10. Според мен след няколко дни акциите на „Ню Йорк сентръл“ ще паднат с един-два пункта. Я и ние да ги продаваме с един пункт под курса.
Лохлин все се чудеше как така Каупъруд се оправя в тукашните делови въпроси и е готов да действува бързо като него. Знаеше за опита, който Каупъруд проявяваше при сделките с акциите на източните борси, но как се ориентираше в Чикаго?
— Защо мислиш така? — запита един ден той Каупъруд от чисто любопитство,
— Е, Питър — отвърна съвсем непринудено Каупъруд. — Антон Видера (един от директорите на Търговската банка за пшеница и царевица) идва вчера тук, докато ти беше на борсата, и ми разказа всичко.
Каупъруд му описа положението, за което му бе разказал накратко Видера.
Лохлин познаваше Видера като влиятелен и заможен поляк, издигнал се през последните няколко години. Странно как Каупъруд влизаше толкова лесно под кожата на богаташите и печелеше бързо доверието им. Видера никога не би споделил такива неща с него.
— А! — възкликна Лохлин. — Щом го казва Видера, повече от сигурно е.
Така Лохлин направи покупката и „Питър Лохлин и Ко“ спечели.
Но тези сделки със зърнени храни и борсовото посредничество, носещи на всеки от съдружниците среден годишен доход от около двеста хиляди долара, не бе за Каупъруд нищо повече от източник на информация.
На него му се искаше да вложи капитали в нещо, което за сравнително кратък период ще му донесе със сигурност много големи печалби и няма да го поставя в отчаяно положение, в каквото се бе намирал по време на пожара в Чикаго, когато бе хвърлил капитали в различни начинания и както се изразяваше самият той, „се бе поизръсил“. Каупъруд заинтересува с операциите си неколцина души от Чикаго, които не го изпускаха от око: Джуда Адисън, Александър Рамбо, Милард Бейли, Антон Видера — хора, които макар да не бяха най-видните личности, притежаваха свободен капитал. Той знаеше, че може да отиде при тях с всяко разумно предложение. Онова, което най привличаше вниманието му, бяха газовите предприятия в Чикаго, тъй като, стига веднъж да си осигуреше монополните права — читателят си представя добре как, — той можеше да проникне почти внезапно в тази още незаета територия, да се яви като Хамилкар Барка11 в сърцето на Испанци или като Ханибал пред вратите на Рим и да поиска капитулации и подялба на плячката.
11
Хамилкар Барка (около 270—229 пр. н. е.) — картагенски пълководец, баща на Ханибал. — Бел. прев.