По това време съществуваха три газови компании, действащи в трите района на града — трите части, или „страни“, както ги наричаха — Южната, Западната и Северната, и от тях най-процъфтяваща и голяма беше Чикагската компания за газ, осветление и кокс, основана през 1848 година и разгърнала се в Южната страна. Компанията „Народен светилен газ, осветление и кокс“, която действаше в Западната страна, се 5г появила няколко години по-късно от Южночикагската компания благодарение на глупавата самоувереност на създателите и директорите на Южната компания, които си бяха въобразили, че следващите няколко години нито Западната, нито Северната страна ще се развиват бързо, и разчитаха, че когато и да поискат, градският съвет ще им разреши да прокарат газопроводите си в останалите части на града. Третата компания, Северночикагската, беше създадена почти едновременно със Западната, и то по същия начин: със както заявиха учредителите, намерението да ограничи своята дейност в районите, в които живееха нейните създатели.
Първоначално Каупъруд смяташе да купи трите бивши градски компании и да ги обедини. За тази цел той проучи акционерите и на трите сдружения — тяхното финансово и обществено положение. Идеята му беше да им предложи за акциите три, дори четири долара повече от курса на борсата и така да откупи контролния пакет от акции и да слее трите компании. После ще пусне достатъчно акции, за да покрие всичките си задължения, ще пожъне богата жътва и в същото време ще поеме цялата работа в свои ръце. Той се обърна първо към Джуда Адисън като към най-подходящия човек, който би могъл да му помогне за осъществяването на неговия план. Искаше да го привлече по-скоро за вложител, отколкото за съдружник.
— Добре, ще ви кажа какво мисля — поде накрая Адисън. — Хрумнала ви е прекрасна идея. Чудно как никой не се е сетил досега. И си мълчете, защото някой друг може да ви я грабне и да ви изпревари. Тук има доста предприемчиви хора. Но вие ми харесвате и аз ще ви подкрепя. Сега няма да е разумно да се впускам в това начинание — поне не открито, — но ви обещавам да се погрижа да получите малко от парите, които ви трябват. Харесва ми идеята ви за компания, в която да притежавате контролния пакет от акции, или за тръст, който да оглавите, и от все сърце ви желая да сполучите, защото ви смятам за кадърен. Във всеки случай ще бъда само вложител. Но ви трябват още двама-трима души, които да са ви поръчители заедно с мене. Имате ли някого предвид?
— О, да — отвърна Каупъруд. — Разбира се. Просто дойдох първо при вас.
Той спомена Рамбо, Видера, Бейли и други.
— Подходящи са — каза Адисън, — стига да успеете да ги склоните. Аз обаче не съм сигурен, че дори тогава Ще убедите онези приятели да ви продадат акциите. Те не са вносители в обикновения смисъл на думата. Това са хора, които гледат на сделките с газ като на своя лична работа. Те създадоха газовите компании. Харесват ги. Те построиха газовите резервоари и прокараха газопроводите. Няма да е лесно.
Каупъруд се убеди, че както бе предсказал Адисън, не е толкова лесно да склони различните акционери и директори на старите компании да се съгласят с плана му за преустройство. Увери се, че никога преди не е срещал по-неотзивчиви и несговорчиви хора. Те отхвърлиха напълно предложението му да изкупи всички акции три-четири пъти по-скъпо, отколкото беше курсът им. Акциите на всички компании се-продаваха на сума от сто и седемдесет до двеста и десет долара, но всъщност от година на година поскъпваха, тъй като градът се разрастваше и нуждите от газ ставаха все по-големи. Същевременно те всички до един проявяваха подозрителност към този новак в града им, който им предлагаше компаниите да се обедният. Кой беше той? Кого представяше? Даваше ясно да се разбере, че притежава огромен капитал, но не казваше кои са поддръжниците му. Старите директори и членовете на управителните съвети си мислеха, че този план е хрумнал на директорите и членовете на ръководството на някоя от другите компании, за да получат надмощие и да ги изместят. Защо да продават акциите? Защо да се блазнят от по-високите печалби, които те ще им донесат, когато си бяха много добре и така? Тъй като беше отскоро в Чикаго и все още нямаше връзки сред деловите среди, Каупъруд се принуди в края на краищата да се залови с друга идея — да създаде нови компании в предградията и така да подготви атаката си срещу самия град. Предградия като Лейк Вю и Хайд Парк имаха свои градски или местни съвети с правото да предоставят концесии за прокарването на водопроводи, газопроводи и за строежа на трамвайни линии, съответно регистрирани съгласно със закона на щата. Каупъруд прецени, че ако успее да създаде самостоятелни и привидно несвързани компании във всяко предградие и град, а по-късно и една обща компания за града, ще бъде в състояние да диктува условията на по-старите акционерни дружества. Важното беше просто да получи монополните права, преди неговите конкуренти да са се усетили.