— С какво се занимавате, мистър Маккибън? — попита нехайно по време на разговора Каупъруд. След като чу отговора на Маккибън, добави бавно: — Наминете следващата седмица. Може би ще имам нещо но вашата част.
Ако бе чул от друг този неясен намек за помощ, Маккибън щеше да се обиди. Вместо това той остана много доволен. Човекът пред него завладя въображението му. Отчуждеността и хладнокръвието му изневериха. Когато дойде повторно и Каупъруд му посочи естеството на работата, която ще иска да му свърши, Маккибън се нахвърли на въдицата така, както риба на стръв.
— Възложете ми тази работа, мистър Каупъруд — каза той, доста ентусиазиран. — Никога не съм се занимавал с подобни неща, но съм убеден, че ще се справя. Живея в Хайд Парк и познавам повечето съветници. Мога да им повлияя значително във ваша полза.
Каупъруд се усмихна доволно.
Така беше създадена втора компания, ръководена от подбрани от Маккибън подставени лица. Без знанието на стария генерал ван Сикъл де Сото Сипънс беше определен за консултант. Написаха молба за концесия и Кент Бароус Маккибън започна да действува тихомълком, с много такт в Южната страна, като печелеше постепенно доверието на различните съветници.
Имаше и трети адвокат, Бъртън Стимсън, най-младият, но, дума да няма, не и най-некадърният от тримата — блед, тъмнокос младеж е пламтящи очи, с които приличаше на Ромео и когото Каупъруд срещна, докато той изпълняваше някои дребни поръчки за Лохлин, и нае да работи в Западната страна, където старият Лохлин уж ръководеше всичко, а чевръстият Де Сото Сипънс бе консултант. Стимсън обаче не се оказа романтичен Ромео, а енергичен и проницателен човек от много бедно семейство, решил да се издигне. Каупъруд долови у Стимсън оня гъвкав ум, от който някои се плашат, но който за него бе равнозначен на успех. Каупъруд имаше нужда от умни слуги. Готов беше да им плаща щедро, да им възлага много работа, да се отнася с тях изключително любезно, но при условие че те са му верни до гроб. И Стимсън, макар да запазваше спокойствие и сдържаност, бе готов да му слугува. Такива са тънкостите в човешките отношения.
И ето в Северната, Южната и Западната страна едновременно настанаха тайнствено оживление и суетня. Старият генерал ван Сикъл и де Сото Сипънс разговаряха в Лейк Вю с хитрия член на съвета, аптекаря Дъниуей, и с Джейкъб Герехт, господар на квартала и търговец на месо на едро — и двамата любезни, но придирчиви, те приемаха посетителите в задните стаички на магазините си и само дето не пресмятаха по ценоразпис какво губят и печелят. В Хайд Парк мистър Кент Бароус Маккибън, самодоволен и добре облечен, истински аристократ между адвокатите, и с него някой си Дж. Дж. Бъргдол, благороден дългокос наемник с пепеляво лице, уж председател на Компанията за светилен газ и гориво в Хайд Парк, говореха със съветника Алфред Б. Дейвис, фабрикант на изделия, плетени от камъш и палма, и с мистър Патрик Дилган, съдържател на пивница, с които уточняваха бъдещата подялба на акциите и на които предлагаха известни парични суми, парцели и други изгодни неща. В Дъглас и в Уест Парк в Западната страна досами града слабият и присмехулен Питър Лохлин и Бъртън Стимсън уреждаха горе-долу същите сделки.