Каупъруд бе усетил всичко това още е пристигането си, но се надяваше, че ако стане богат и достатъчно силен, те с Ейлийн, подпомогнати от хубавата си къща, биха могли да изиграят ролята на маята, от която бухва хлябът. За нещастие Ейлийн явно изгаряше от нетърпение да използва възможностите, които можеха да им донесат обществено признание и равенство, ако не и превъзходство. Подобно на първобитните хора, които са неподготвени да се защитават и са във властта на ужасните капризи на природата, Ейлийн понякога почти се разтреперваше при мисълта за евентуален провал. Почти от самото начало тя разбра — с темперамента си няма да може да се сближи с някои светски дами. Съпругата на Ансън Мерил, известния крал на манифактурата, която Ейлийн срещна веднъж в един от магазините в деловата част на града, и направи впечатление на твърде студена и надменна. Мисис Мерил имаше високо самочувствие и добро образование и смяташе, че е трудно да си намери подходящо общество в Чикаго. Израснала в източните щати — в Бостън, — тя беше запозната отлично с живота на висшето-общество в Лондон, където бе ходила няколко пъти. В най-добрия случай Чикаго бе за нея свърталище на търгаши. Предпочиташе Ню Йорк или Вашингтон, но беше принудена да живее тук. И затова гледаше надменно почти на всички, с които благоволяваше да поддържа връзки, като държеше високо глава, премрежваше уморено очи и вдигаше вежди, за да покаже колко банално й се вижда всичко.
Мисис Хенри Хъдълстоун посочи за първи път мисис Мерил на Ейлийн. Мисис Хъдълстоун беше съпруга на фабрикант на сапун и живееше много близо до къщата, в която засега се бяха установили Каупърудови, но те с мъжа й не принадлежаха към висшето общество. Тя бе подочула, че семейство Каупъруд са богати и са приятели на Адисънови, както и че се канят да строят голяма и представителна къща за двеста хиляди долара. (Цените на къщите винаги нарастват в мълвата.) Това й стигаше. Живееше на три къщи от семейство Каупъруд и се отби у тях, за да остави визитната си картичка, и Ейлийн, която искаше да се докара пред този и онзи, се отзова. Мисис Хъдълстоун беше дребна и не много привлекателна, всъщност обиграна в светските работи и изключително практична.
— Тъкмо говорехме за мисис Мерил — каза мисис Хъдълстоун този ден, — ето я при щанда за дрехи. Винаги носи лорнета си по един и същи начин.
Ейлийн се обърна и огледа критично високата, тъмнокоса и стройна жена от висшето общество на западните щати с много пренебрежително и високомерно държане.
— Не я ли познавате? — попита Ейлийн, изпълнена с любопитство, като я гледаше спокойно.
— Не! — отвърна мисис Хъдълстоун, сякаш се оправдаваше. — Те живеят в Северната страна, а хората от различните квартали не общуват много помежду си.
Всъщност видните семейства се славеха с това, че се поставяха над това произволно деление на „квартали“ и подбираха своите приятели и от трите краища на града.
— А! — отбеляза спокойно Ейлийн. Тайничко я дразнеше мисълта, че мисис Хъдълстоун е сметнала за необходимо да й посочи мисис Мерил като дама с по-високо положение.
— Знаете ли, струва ми се, че си боядисва лекичко веждите — подхвърли мисис Хъдълстоун, като разглеждаше със завист мисис Мерил. — Говори се, че мъжът й не бил сред най-верните съпрузи. Има една жена, някоя си мисис Гладънс, която живее много близо до тях и към която той проявявал подчертан интерес.
— О! — възкликна Ейлийн. След преживяванията си във Филаделфия бе решила да бъде внимателна и да не се отдава твърде много на клюки. Стрели от подобен характер можеха лесно да полетят и към нея.
— Но тя действително се движи сред най-отбраните хора — прояви любезност събеседничката на Ейлийн.
От този ден Ейлийн бе изпълнена от желание да се запознае с мисис Ансън Мерил, да бъде напълно естествено приета от нея. Тя не знаеше, че желанието й никога няма да се осъществи, макар и вероятно да се е страхувала от това.
Имаше обаче хора, които посещаваха първия дом на Каупъруд и с които той и Ейлийн успяха да завържат познанство. Сред тях беше семейството на Съндърланд След — мистър След ръководеше движението на една от югозападните железници, минаваща през града, бе човек с вкус, култура и доста солидно състояние, докато жена му бе амбициозно нищожество. Както и семейството на Уолтър Ранзъм Котън, който продаваше кафе на едро, но най-вече се славеше като автор на стаиш за светската хроника, жена му беше завършила университета Васар. А също така семейството на Нори Симс, който беше секретар и ковчежник на влоговото и кредитно дружество „Дъглас“ и имаше влияние сред друга група финансисти, нямаща нищо общо с групата на Адисън и Рамбо. Сред другите познати на Каупъруд бяха Станислау Хьоксемас — богат кожар, Дуейн Кингсланд — търговец на едро на брашно, Уебстър Изриълтайтис — фабрикант на консерви, и Брадфорд Канда — бижутер. Всичките тези хора имаха свое място в обществото. Всичките притежаваха солидни домове и солидни доходи, така че не бяха за подценяване. Разликата между Ейлийн и повечето от жените бе като разликата между натурализма и илюзията. Това обаче изисква известно обяснение.