— Зная, мили — отвърна Ейлийн. — Пък и да разберат, голяма работа. Какво толкова е станало! Сигурна съм, че не сме единствените, които са имали семейни проблеми.
— Само едно е важно: дали ще ни приемат. Ако не ни приемат, не можем да направим нищо. Ще довършим къщата и ще им дадем възможност да са доброжелателни. Ако не искат, има и други градове. С пари ще се наредим добре и в Ню Йорк, сигурен съм. Там ще можем да си построим истински дворец и няма да падаме по-долу от другите, стига да имаме достатъчно нари — а аз ще имам — добави той, след като помисля малко. — Не се страхувай. Тук ще натрупам милиони, и да ме приемат, и да не ме приемат, а после, после ще видим. Не се тревожи. В този свят не съм виждал неприятности, конто да не се оправят с пари.
Той стисна зъби, както винаги, когато говореше съвсем сериозно. Хвана Ейлийн за ръката и нежно я стисна.
— Не се тревожи — повтори. — Чикаго не е единственият град, след десет години ние няма да сме най-бедните в Америка. Само не губи кураж. Всичко ще се уреди. Съмнение няма.
Ейлийн се загледа в осветеното от лампите Мичиган авеню, по което те се движеха надолу с каретата край многобройните, вече притихнали богаташки къщи. Белите върхове на лампите блестяха в сенките, светлината им изтъняваше до малка точица. Беше тъмно, но свежо и приятно. О, да можеха да купят с парите на Франк положението и приятелските връзки в този примамлив свят; де да можеха! Тя не осъзнаваше напълно колко много зависеше тази борба от личните й качества или от тяхната липса.
Глава X
ИЗПИТАНИЕТО
Те се настаниха в къщата на Мичиган авеню в края на ноември, през есента на 1878 година, близо две години, след като бяха дошли в Чикаго. Каупърудови успяха да изпратят покани на около триста души, от които дойдоха двеста и петдесет — всичките измежду хората, които бяха срещали на конни надбягвания, на различни вечери и чайове, на приеми в клубовете „Юниън“ и „Калюмет“ (където Каупъруд беше приет с помощта на Адисън), както и познати на Маккибън и Лорд. Досега Каупъруд действаше без много шум и затова за неговото минало не се говореше нищо — нищо, което да е от особен интерес. Той имаше пари, бе приветлив и много привлекателен. Бизнесмените от града — тези, с които се срещаше в светското общество — бяха склонни да го смятат за очарователен и много умен. Красива и изискана, за да привлича вниманието, Ейлийн беше приета горе-долу както заслужава, но висшите светски кръгове не ги признаваха.
Удивителни, какво впечатление правят понякога хора без положение в обществото, стига да приложат малко такт и проницателност. По онова време в Чикаго излизаше седмичник със светска хроника, доста сръчно списвана за подобно издание, който с помощта на Маккибън Каупъруд използва в свой интерес. Каквито и да са обстоятелствата, трудно ще успееш, ако си се заел с нещо, по принцип обречено на провал, всичко обаче е възможно, ако, както в този случай, привидността е платена, ако притежаваш голямо богатство, сила и привлекателност. Кент Маккибън познаваше Хортън Бигърс — редактора, доста тъжен и разочарован, на четиридесет и пет години, с побеляла коса и потиснат вид — не човек, а гъба, полип, който само от немай-къде се съживяваше от престорен интерес и бодрост. По онова време редакторите на светската хроника de facto минаваха за членове на висшето общество и към тях се отнасяха повече като към гости, отколкото като към репортери, макар че и тогава някои вече гледаха да си нямат вземане-даване с тях. Нали работеше при Каупъруд и го харесваше, Маккибън каза една вечер на Бигърс:
— Бигърс, познаваш ли семейство Каупъруд?
—Не — отвърна Бигърс, който се беше закачил за най издигнатите в обществото. — Кои са те?
— И таз добра, той е банкер от Ла Сал стрийт. От Филаделфия са. Мисис Каупъруд е красива, млада и така нататък. Строят си къща на Мичиган авеню. Няма да е лошо да се запознаеш с тях. Мисля, че ще влязат в обществото. Семейство Адисън ги харесва. Ако проявиш любезност към тих сега, струва ми се, че ще го оценят по-късно. Каупъруд е доста щедър и добър.
Бигърс наостри уши. От светската хроника не се печели кой знае колко, а Бигърс не разполагаше с големи възможности да изкара някое честно пени. Онези, които се стремяха да се промъкнат в обществото и очакваха да се кажат добри думи за тях, волю-неволю се абонираха за неговия вестник и проявяваха доста голяма щедрост. Малко след този кратък разговор Каупъруд получи от редакцията на „Сатърди ревю“ бланка за абониране и незабавно изпрати чек за сто долара лично на мистър Хортън Бигърс. И ето че някои не особено известни личности забелязаха: когато семейство Каупъруд вечеряше у тях, за разлика от друг път „Сатърди ревю“ го отразяваше. Сякаш семейство Каупъруд беше покровителствано, но кои всъщност бяха те?