В четири часа Кент Маккибън, стегнат в редингот, огледа набързо, с особено набито око обстановката и не одобри съвсем цялата тази показност, по която бяха хвърлени толкова усилия, после седна в големия салон, където се заприказва с Тейлър Лорд, който за последен път прокара поглед по всичко и тъкмо се канеше да си тръгне, за да се върне по-късно вечерта. Ако те двамата бяха по-близки приятели, щяха да обсъдят възможностите на Каупъруд да се издигне в обществото, но сега се ограничиха с общи изтъркани фрази. В този момент Ейлийн слезе сияеща за малко долу. Кент Маккибън си помисли, че никога дотогава не я е виждал по-красива. В края на краищата до някои от тесногръдите същества, които се движеха в обществото — лукави, безсърдечни, кльощави, пресметливи, търгуващи с осигуреното си положение, — тя беше възхитителна. Жалко, че не притежаваше повече уравновесеност; трябваше да е малко по-сдържана, прекалено бе непринудена. Въпреки всичко с Каупъруд до себе си можеше да отиде далече.
— Наистина, мисис Каупъруд — обърна се той към нея, — всичко е толкова очарователно. Току-що казах на мистър Лорд, че смятам къщата ви за чудна.
Думите на Маккибън, който бе светски човек и сега стоеше до Лорд, също приет в светското общество, подействаха на Ейлийн опияняващо като вино. Тя засия от радост.
Сред първите дойдоха мисис Уебстър Изриалтайтис, мисис Братфорд Канда и мисис Уолтър Райзъм Котън, които щяха да й помогнат да посреща гостите. Тези дами не знаеха, че сега излагат на опасност своето добро име на далновидни и благоразумни жени; те бяха подведени от великолепието на Ейлийн, от все по-голямата финансова слава на Каупъруд и от естетическите качества на новата къща. Мисис Уебстър Изриалтайтис имаше уста с такава необикновена форма, че напомняше постоянно на Ейлийн за риба, но не бе съвсем грозна и този ден изглеждаше оживена и привлекателна. Мисис Братфорд Канда, в мръснорозова рокля със сребристосиво по нея, която донейде прикриваше удивителната й ъгловатост, въпреки всичко си бе очарователна и участваше дейно във всичко, тъй като вярваше, че присъства на много важно събитие. Мисис Уолтър Райзъм Котън, по-млада от останалите, притежаваше изискаността на университета Васар и стоеше пад много неща. Малко се съмняваше, че Каупърудови ще бъдат приети в обществото, но те напредваха по обществената стълбица и вероятно щяха да изпреварят всички други претенденти. В неин интерес беше да се държи с тях любезно.
Понякога животът прераства от индивидуалното и конкретното в някакво изтъкано от багри цяло в стила на Монтичели19, където индивидуалното не представлява нищо, а бляскавото цяло е всичко. Новата къща с прекрасни френски прозорци на първия етаж, с тежки плетеници от каменни цветя и украсена с цветни мотиви врата в дълбока ниша скоро се изпълни с оживен, пъстър поток от хора. Ейлийн и Каупъруд не познаваха много от тях, които бяха поканени от Маккибън и Лорд и сега се приближаваха, за да бъдат представени. Съседните пресечки и площадката пред къщата бяха изпълнени докрай от коне, захапали юздите, и красиви карети. Онези, с които семейство Каупъруд се познаваше най-малко, пристигнаха рано и се задържаха, защото всичко им се видя живописно и интересно. Доставчикът Кинсли беше осигурил малка армия от опитни сервитьори, които се бяха строили като войници под зоркия поглед на иконома на Каупъруд. Новата трапезария със стени, оцветени в стила на древния Помпен, блестеше от обилието от стъкло и майсторски подредените ястия. Следобедните тоалети на дамите във всички нюанси на есенно сивото, виолетовото, кафявото и зеленото се съчетаваха ефектно с боядисаните в кафяво стени на антрето, с наситеносивото и златистото на голямата всекидневна, е древноримското червено на трапезарията, със златистото и бялото на музикалния салон и неутралната сепия на художествената галерия.
Ейлийн, подкрепяна от мъжественото присъствие на Каупъруд, който посрещаше отделно мъжете в трапезарията, библиотеката и художествената галерия, стоеше със своята куха красота така, сякаш за да я видят всички — почти окаяна, въплъщаваща суетата на всичко лъжовно, на напразните усилия да имаш и да нямаш. Тази перчеща се тълпа, завладяна повече от любопитство, отколкото от внимание към домакините, по-скоро завистлива, отколкото съчувстваща, критична, отколкото добра, прииждаше почти единствено, за да позяпа.