— Знаете ли, мисис Каупъруд — поде безгрижно мисис Симс, — вашата къща ми прилича на художествена изложба. Трудно ми е да ви кажа защо.
Ейлийн, доловила вложената в забележката злост, не намери подходящи думи, с които да отговори. Не беше находчива, само пламна от възмущение.
— Така ли мислите? — попита заядливо тя.
Доста доволна от постигнатия ефект, мисис Симс се отдалечи с весел вид, придружавана от един млад художник, който я следваше влюбено по петите.
От тази забележка и от някои други неща Ейлийн разбра колко малко всъщност е навлязла в обществото. То все още не гледаше сериозно на нея и на Каупъруд. Ейлийн почти намрази сравнително глупавата мисис Изриалтайтис, която сега стоеше до нея и чу забележката — все пак тя не беше от най-незначителните дами. Мисис Симс бе благоволила да й каже „добър ден“,
Появиха се семейство Адисън, Кингланд, Хьоксемас и други, но напразно, Ейлийн не си възвърна увереността. И все пак след вечеря младежите отидоха да танцуват, поведени от Маккибън, и въпреки съмненията си Ейлийн беше блестяща, весела, дръзка, привлекателна. Кент Маккибън, голям познавач на тънкостите и тайните на танците, имаше удоволствието да открие с нея това грациозно приказно шествие, последван от Каупъруд, който покани мисис Симс. Ейлийн, в бяла атлазена рокля, изпъстрена тук-там със сърмени нишки, с огърлица, гривни, обици и диадема от диаманти, блестеше почти като екзотична красавица. Наистина беше лъчезарна. Омаян, Маккибън преливаше от внимание.
— Какво удоволствие — прошепна сърдечно той. — Много сте красива, човек може само да мечтае за жена като вас.
— Ще се убедите, че мечтата не е безплътна — отвърна Ейлийн.
— Де да можех — засмя се весело той, а Ейлийн, доловила скрития смисъл на тези думи, се усмихна закачливо.
Погълната от Каупъруд, мисис Симс не успя да чуе какво си казаха, а толкова й се искаше.
След танца, заобиколена от пет-шест весели, вятърничави младежи от светското общество, Ейлийн ги поведе да видят портрета й. Закостенелите обсъждаха щедро леещото се вино, прекомерната голота в картината на Жером в единия край на галерията и блестящия портрет на Ейлийн в другия, както и ентусиазма на някои от младите мъже около нея. Мисис Рамбо, любезна и внимателна, сподели със своя съпруг, че според нея Ейлийн е „много жадна за живот“. Мисис Адисън, удивена от материалния блясък на празника у Каупъруд, тъй пищен, макар и не толкова многолюден и представителен като увеселенията, уреждани от нея и съпруга и, сподели с мъжа си, че „много скоро Каупъруд ще натрупа пари“.
— Този човек е роден финансист. Ела — обясни й нравоучително Адисън. — Заел се е с операции на борсата и сигурно ще натрупа пари. Виж, не знам дали ще влязат в обществото. Ако беше сам, положително пише да успее. Ейлийн е красива, но се страхувам, че той има нужда от друг тип жена. Прекалено привлекателна е.
— И аз мисля същото. Харесвам я, но се боя, че тя няма да изиграе добре картите си. Много жалко!
Точно в този момент, придружена от двама усмихнати младежи, край тях мина Ейлийн с пламнало лице от топлата радост, породена от толкова много ухажване. Музикалният салон и гостната, превърнати сега в бална зала, привлякоха гостите. Залата искреше от движещите се пред Ейлийн хора, въздухът бе изпълнен с аромата на цветя, със звуците на оркестъра и гласове.
— Мисис Каупъруд е най-красивата жена, която съм виждал от много време насам — обърна се Брадфорд Канда към Хортън Бигърс, редактора на светската хроника. — Дори прекалено красива е.
— Как я приемат в обществото? — запита предпазливият Бигърс.
— Очарователна е, но, страхувам се, не е достатъчно въздържана, пък и умна. Нямаше да е зле да е по-сериозна, прекалено жизнерадостна е. Тези възрастни дами никога няма да пожелаят да се сближат с Ейлийн, до нея изгледат твърде стари. Щеше да е по-добре, ако не бе толкова млада и красива.
— Точно така мисля и аз — каза Бигърс. Всъщност той ни най-малко не мислеше така; не беше способен да стигне до такова правилно заключение. Сега обаче го вярваше, защото му го бе казал Братфорд Канда.
Глава XI
ПЛОДОВЕТЕ НА ДЪРЗОСТТА