„Мистър Каупъруд ме помоли да ви уверя — написа мис Антоанет Новак под негова диктовка, — че в момента е много зает, но ще се радва да посрещне мистър Шрайхарт в кантората си по всяко време.“
Това подразни малко властния и самонадеян Шрайхарт, но той все пак беше убеден, че в този случай една среща няма да навреди и всъщност беше за препоръчване. И така една сряда следобед Шрайхарт се отправи към кантората на Каупъруд, където бе приет повече от радушно.
— Как сте, мистър Шрайхарт? — попита сърдечно Каупъруд и протегна ръка. — Радвам се да ви видя отново, Струва ми се, че сме се срещали веднъж преди няколко години.
— И аз мисля така — отвърна мистър Шрайхарт, широкоплещест, с квадратно лице, черни очи и къси черпи мустачки, украсяващи решителната му горна устна. Очите му биха студени, тъмни и пронизващи. — Научих от вестниците, ако въобще може да им се вярва — каза той и пристъпи без заобикалки към въпроса, — че проявявате интерес към тукашния светилен газ. Така ли е.?
— Опасявам се, че в повечето случаи човек не може да разчита на вестниците — отвърна доста любезно Каупъруд. — Но може би ще бъдете така добър да ми кажете защо ви интересува това?
— Добре, ще ви кажа истината — отвърна Шрайхарт и се взря в очите на финансиста. — И аз проявявам интерес към тукашните газови предприятия. Те са доста изгодни за капиталовложения и няколко членове от управителните съвети на старите компании ме посетиха наскоро с молба да им помогна да се обединят. — Това изобщо не беше вярно. — Интересно как преценявате шансовете си да успеете по пътя, по който сте тръгнали.
Каупъруд се усмихна.
— Бих искал да обсъждам този въпрос — каза той — само ако зная малко повече отсега за вашите подбуди и връзки. Добре ли разбрах, наистина ли акционери от старите компании са ви помолили да се намесите и да им помогнете да уредят този въпрос?
— Точно така — каза Шрайхарт.
— И вие смятате, че ще ги склоните да се обединят? И при какви условия?
— О, според мен ще е доста лесно всеки от тях да получи по две-три акции от една нова компания срещу една акция на старите. После можем да подберем общи чиновници, да открием обща кантора, да преустановим всичките тези дела и тогава всички ще бъдат доволни.
Той го каза е лекота, наставнически, като че Каупъруд не бе го обмислил още преди години. Каупъруд бе доста учуден да види как собственият му план е изложен толкова наставнически, и то не от друг, а от този доста влиятелен тук човек, който дотогава беше предпочитал да не му обръща никакво внимание.
— При какви условия — запита предпазливо Каупъруд — смятате да привлечете новите компании?
— При същите, както и старите, стига да не са вложили твърде много капитали. Още не съм: обмислил всички подробности. Две или три акции за една в зависимост от вложенията. Естествено трябва да се вземат предвид претенциите на старите компании.
Каупъруд се замисли. Струва ли си, или не си струва да обсъжда предложението? Отдаваше му се възможност да спечели бързо пари, като продаде акциите си на старите компании. Само че Шрайхарт, а не той, щеше да намаже най-много от тази ловко измислена сделка. А ако почакаше — дори Шрайхарт да успее да слее трите стари компании в една, — той може би щеше да наложи по-изгодни условия. Но не беше сигурен. Накрая попита:
— Колко акции от новата компания ще останат в ръцете ви или в ръцете на учредителите, след като се разплатите с всички стари и нови компании?
— О, вероятно тридесет и пет или четиридесет на сто от всички акции — отвърна предразполагащо Шрайхарт. — Щом се трудиш, трябва да си получиш възнаграждението.
— Точно така — каза Каупъруд с усмивка, — но като се има предвид, че човекът, който разклати дървото, за да паднат плодовете, съм аз, струва ми се, че доста голяма част от тях ми се полагат по право, нали?
— Какво точно имате предвид?
— Точно това, което казах. Лично аз създадох новите компании, благодарение на които сега е възможно въпросното сливане. Планът, който изложихте, изобщо не се отличава от онова, което от известно време предлагам. Служителите и директорите на старите компании ми се сърдят просто защото според тях съм нахлул в територии, които им принадлежат. И ако заради това те предпочитат да действат чрез вас, а не чрез мен, ми се струва, че трябва да получа много по-голям дял от учредителските печалби. Личните ми капиталовложения в новите компании не са много големи. Аз съм най-вече финансов посредник. (Това не беше вярно, но Каупъруд предпочиташе неговият гост да мисли така.)