Въпреки всичко бе подразнен от мисълта, че Шрайхарт е успял да убеди по някакъв начин старите компании да се слеят, самият той смяташе да изпрати скоро Адисън като странично лице да направи същото предложение. Беше сигурен, че Шрайхарт е действал бързо след техния разговор. Каупъруд се отправи незабавно към кантората на Адисън в „Лейк нешънъл“.
— Чухте ли новината? — възкликна Адисън веднага щом се появи Каупъруд. — Смятат да се обединят, Зад всичко стои Шрайхарт. Точно от това се страхувах, Симс от кредитното дружество „Дъглас“ ще им бъде финансов посредник. Получих информацията преди по-малко от десет минути.
— И аз — отвърна спокойно Каупъруд. — Трябваше да действаме малко по-рано. Все пак грешката не е само наша. Знаете ли при какви условия са се споразумели?
— Ще се обединят, като получат по, три нови акции за едва стара, около тридесет на сто от акциите на новата компания, притежаваща контролния пакет, остават у Шрайхарт, който може да ги продаде или да ги запази, както сметне за добре. Той гарантира лихвения процент. И всичко това му подготвихме ние — сами вкарахме дивеча в ръцете му.
— Въпреки всичко — възрази Каупъруд — той й занапред ще си има работа с нас. Сега предлагам да отидем в градския съвет и да поискаме концесия. Можем да я получим. Успеем ли, ще ги поставим на колене. Тогава ще бъдем в по-добро положение с малките компании, отколкото те. Ние също можем да се обединим помежду си.
— Но това ще струва много пари.
— Не чак толкова много. Може никога да не се наложи да прокарваме тръбопроводи или да строим заводи. Те ще предложат да ни продадат акциите си, да изкупят нашите или да се обединим. Ние можем да диктуваме условията. Оставете всичко на мен. Да познавате случайно мистър Маккенти, Джон Дж. Маккенти, чиято дума имала тук голяма тежест?
Каупъруд имаше предвид един човек, известен като комарджия, за когото се носеше слух, че притежавал изцяло или отчасти доста публични домове, че издигал и свалял кметове и градски съветници, че финансирал много кръчми и предприемачески компании — накратко, че е ангелът пазител на политическия и обществения престъпен свят в Чикаго, с когото естествено трябваше да се съобразяват по въпроси, свързани с града и със законодателната програма на щата.
— Не го познавам — отвърна Адисън, — но мога да ви намеря препоръчително писмо. Защо?
— Не си правете труда да ме разпитвате сега. Намерете ми колкото се може по-сериозна препоръка.
— Още днес ще ви я осигуря — отвърна делово Адисън — и ще ви я изпратят.
Каупъруд си тръгна, а Адисън се замисли върху тази последна маневра. Можеше да разчита, че Каупъруд ще изкопае ямата, в която ще падне неприятелят. От време на време се учудваше от изобретателността му. Никога не се обявяваше срещу дръзките му проницателни действия.
Маккенти, за когото в този доста тревожен час се сети Каупъруд, беше интересен и силен човек, каквито има навсякъде и който по онова време беше типичен за Чикаго и за западните щати. Беше любезен, усмихнат, учтив и приветлив, притежаваше като Каупъруд обаяние и остър ум, но за разлика от него бе донейде груб и недодялан (което не личеше от пръв поглед), качества, които Каупъруд не можеше да разбере; Маккенти някак си привличаше със своя характер оня необхватен престъпен свят, толкова близък на душата му. Има хора, които не са нито артистични, нито одухотворени, още по-малко емоционални, които не са и философски интересни, но въпреки това сякаш олицетворяват живота и те привличат — може би не са чисти като кристал, но не са и съвсем тъмни, а са като ахата — замъглени и странни. Тригодишно дете, Маккенти бил доведен от родителите си, емигрирали по време на глад от Ирландия. Отрасъл в колиба в южните покрайнини на Чикаго до гъста плетеница от железопътни линии и като малък лазел по пръстения й под. След като години наред бил надничар на железния път до тях, баща му бил повишен в секционен отговорник, а Джон-младши, едно от осемте деца, още от малък вършел най-различни неща — работел като момче за всичко в един магазин, после станал разносвач в телеграфна компания и накрая барман. Именно като барман започнал новия си живот — забелязал го един прозорлив политик, който го насърчил да се кандидатира за законодателното събрание на щата и да учи право. Още като малък Джон научил какво ли не — да краде, да пълни избирателните урни с фалшиви бюлетини, да продава избирателни гласове, опознал и силата на властниците да издигат и свалят хора, подкупите, семействеността, използването на пороците — всичко, което представлява (или представляваше) светът на политическите, финансовите и обществените борби в Съединените щати. Във висшите слоеве съществува доста превратното мнение, че на дъното не можеш да научиш нищо. Ако човек можеше да надникне в широкия, но уравновесен характер на Джон Дж. Маккенти, щение да открие някаква странна мъдрост и още по-странни спомени, цели светове от грубост, нежност, грешки и пороци, изстрадани, понесени и носещи дори радост — безразсъдния ненаситен живот на звяра, не притежаващ нищо, което да го ръководи, освен своите усещания, инстинкти и желания. Въпреки всичко този човек имаше вида и поведението на джентълмен.