— Това е чисто мошеничество! Ако кметът подпише концесията, той ще бъде изправен пред съд. Тази вечер няма нито един глас, който да не е купен — нито един. Нима що, в Чикаго се ширят разбойнически методи, тъй де, хората, работили години наред, за да създадат нещо, не могат да разчитат на никаква сигурност!
— Тъй си е, абсолютно прав сте — оплака се мистър Джордан Джулс, директор на Северната компания, нисък, набит, с глава като поставено по дължина яйце, почти оплешивял, със студени сипи очи. Той беше с мистър Хъдсън Бейкър, високия и чевръст директор на Западночикагската компания. И тримата бяха дошли да изразят своето възмущение.
— Това е онзи негодник от Филаделфия. Той е в дъното на всичките ни неприятности. Крайно време е честните предприемачи от Чикаго да разберат с какъв човек си имат работа. Той трябва да бъде изгонен оттук. Вижте филаделфийското му минало. Там са го тикнали в затвора, тук трябва да сторят същото.
Мистър Бейкър, срещнал се току-що е Шрайхарт, на когото бе привърженик, също бе възмутен.
— Този човек е шарлатанин — оплака се той на Блакман. — Не е честен. Явно е, че не принадлежи към порядъчното общество.
И все пак въпреки възмущението предложението за предоставяне на концесията беше прието. Това бе горчив урок за мистър Норман Шрайхарт, мистър Нори Симс и всички, които за нещастие бяха замесени. Пратеници и на трите стари компании посетиха кмета, но той, маша в ръцете на Маккенти, предоставил на неприятеля да решава бъдещето му, все едно подписа документа. Каупъруд получи концесията и колкото и да се вайкаха противниците му, те, щат не щат, трябваше, както се казваше в ония дни, „да му се поклонят“. Единствен Шрайхарт чувстваше дълбоко в себе си, че сметките му с Каупъруд все още не са разчистени. Той тепърва щеше да се срещне с него при други условия. Следващия път щеше да се опита да стовари неговите камъни но неговата глава. Засега обаче, нали си беше хитър, той бе готов на отстъпки.
Оттогава, като прикриваше колкото се може повече огорчението си, той търсеше случай да се срещне с Каупъруд в двата клуба, в които членуваше. Каупъруд обаче изчакваше възбудата да премине и избягваше да ходи там, така че Мохамед бе принуден да отиде сам при планината. В едни сънлив юнски следобед мистър Шрайхарт се отби в кантората на Каупъруд. Беше с чудесен нов стоманеносив костюм и със сламена шапка. Както бе модерно тогава, от джобчето му се подаваше чиста копринена кърпа със сини краища и той бе обут с лъснати до блясък нови обуща с връзки.
— След няколко дни заминавам за Европа, мистър Каупъруд — отбеляза любезно той, — и реших да намина и да разбера дали ние с вас можем да се споразумеем за газовите предприятия. Управителите на старите компании не искат естествено да имат конкурент, пък и вие според мен нямате интерес да водите една безсмислена война около таксите, от която няма да спечели никой. Доколкото си спомням, преди бяхте склонен да се споразумеем, при условие че си поделим контролния пакет по равно, та се питам дали все още сте на същото мнение.
— Заповядайте, седнете, мистър Шрайхарт — покани го весело Каупъруд и му посочи стол. — Радвам се да ви видя отново. Не, не, и аз като вас бих предпочел да не водим война за таксите. Всъщност надявам се да я избегна, но, както разбирате, нещата се поизмениха, откакто се видяхме за последен път. Господата, които учредиха новата градска газова компания и вложиха капитал в нея, искат, всъщност изгарят от желание да не спират дотук и да основат законно предприятие. Те са повече от сигурни, че това е по силите им, и аз съм съгласен с тях. Старите и новите компании могат да се споразумеят, но не при условията, които преди известно време бях склонен да приема. Беше създадена нова компания, бяха пуснати акции и изхарчени много пари. — Това не беше вярно. — Този основен капитал трябва да фигурира във всички нови споразумения. Мисля, че е желателно всички компании да се обединят, но това трябва да стане при положение, че за всяка нова акция получим една, две, три, четири стари по номиналната им стойност.
Лицето на мистър Шрайхарт се изопна.
— Не е ли множко? — попита мрачно той.
— Ни най-малко, ни най-малко — отвърна Каупъруд. — Знаете, че не направихме доброволно тези. допълнителни разходи.
Иронията в тези думи не убягна на мистър Шрайхарт, но той не каза нищо.
— Съгласен съм, но не мислите ли, че след като в момента вашите акции не струват нищо, трябва да сте доволен, ако те бъдат приети по номиналната им стойност?