— Прибери сандвичите в хладилника — нареди Ейлийн на иконома Луис след едни от първите й провалени неофициални приеми, като посочи множеството украсени с розови и сини панделки хапки, недокоснати в прекрасния севърски порцелан. — Прати цветята в болницата. Прислугата може да изпие болето и лимонадата. Запази някои от сладкишите за вечеря.
Икономът кимна.
— Да, мадам — каза той. После наля масло в огъня при това според него неприятно положение, като добави: — Я какво е времето! Мен ако питате, затова не дойдоха.
Ейлийн пламна за миг. Едва не изкрещя: „Я се пръждосвай оттук!“, но се сдържа.
— Да, сигурно затова! — отвърна тя, докато се изкачваше по стълбите към своята стая.
След като един-единствен непосетен неофициален прием се обсъждаше от прислугата, значи търпяха провал. Тя изчака до следващата седмица, за да разбере дали е заради времето, или защото отношението на хората наистина се бе променило. Този път дойдоха още по-малко гости отпреди. Певците, които бе наела, бяха отпратени, без да са изпълнили онова, за което биха дошли. Кент Маккибън и Тейлър Лорд, конто знаеха много добре за плъзналите слухове, наминаха, но се държаха някак сдържано и притеснено. Ейлийн също го забеляза. Освен тях дойдоха само мисис Изриалтайтис и мисис Хъдълстоун, а това за огорчение на Ейлийн показваше, че нещо не е в ред. Тя бе принудена да каже, че не е добре, и да се извини. На третата седмица, оборена от страх, че поражението ще е по-голямо и отпреди, се престори на болна. Искаше да разбере колко визитни картички ще получи. Бяха само три. Това беше краят. Тя осъзна, че нейният „неофициален“ прием е претърпял пълен провал.
През това време и на Каупъруд не бяха спестени все по-голямото недоверие и враждебност на хората.
Той забеляза първия признак за истинското състояние на нещата на една вечеря, на която бяха поканени отдавна и на която за нещастие отидоха, тъй като Ейлийн все още не беше сигурна, че се е провалила с приемите си. Вечерта се устройваше от семейството на Съндърланд След, което не се ползваше с особено уважение в обществото и все още не бе дочуло за плъзналите клюки или поне за промененото отношение на хората към Каупърудови. По това време почти всички — семейства Симс, Канда, Котън и Кингсланд — бяха разбрали, че са направили голяма грешка и че семейство Каупъруд не е достойно да бъде допуснато в обществото.
На въпросната вечеря бяха поканени доста хора, които тези семейства познаваха. За нещастие, когато те научиха или си спомниха, че ще отиде и семейство Каупъруд, в последния момент изпратиха извинения: „Съжаляваме, но не можем да дойдем.“ Освен Следови дойде само още едно семейство — на Стаинслау Хьоксемас, на което Каупърудови не отдаваха особено значение. Вечерта мина скучно. Ейлийн се оплака, че я боли глава, и те двамата с Каупъруд си тръгнаха.
Много скоро след това, на едно гости у съседите им Хаатстед, на което Каупърудови бяха поканени отдавна, те усетиха очевидната студенина към тях, каквато не бяха забелязвали дотогава, макар и домакините да се държаха доста дружелюбно. До този момент, когато на подобни приеми присъстваха непознати известни личности, те на драго сърце се запознаваха със семейство Каупъруд, което винаги биеше на очи заради красотата на Ейлийн. Този ден, кой знае защо (въпреки че Ейлийн и Каупъруд подозираха нещо), почти всички гледаха да стоят по-надалечко от тях. Имаше и неколцина техни познати, с конто те размениха по няколко думи, по повечето гости ги отбягваха. Каупъруд го долови моментално.
— Май ще е по-добре да си тръгнем рано — каза след малко той. Не е много интересно.
Прибраха се и за да избегне разговорите, Каупъруд отиде в града. Все още не му се искаше да споделя какво мисли за всичко това.