— Прекрасно — каза простичко филаделфиецът. — Вие сте повече от великодушен. Междувременно ми се иска да се срещна с още един-двама души — той стана и погледна своя часовник, — ще намеря „Юниън“. Къде са канцеларията на „Арнийл и Ко“?
Щом чу името на богатия ангросист на месо, един от най-големите вложители на банката, Адисън се размърда леко в знак на одобрение. В този момък, който бе поне с осем години по-млад от него, той съзря бъдещ финансов магнат.
След като разговаря с представителния, сдържан и нападателен Арнийл и хитрия директор на фондовата борса, Каупъруд срещна на обяда в „Юниън“ най-различни мъже, между тридесет и пет и шестдесет и пет годишни, които се бяха събрали около масата в отделно сепаре с мебели от черен орех, украсени с резба, с портрети на знатни чикагски граждани по стените и — опит за артистичност, с цветни стъклописи по прозорците. Имаше ниски и високи мъже, слаби и пълни, тъмнокоси и руси, с очи и челюсти, с които приличаха, като се почне от тигъра и риса и се стигне до мечката и лисицата, до покорното голямо куче и навъсения булдог. В тази отбрана компания нямаше слаби хора.
Мистър Арнийл и мистър Адисън се харесаха много на Каупъруд като ловки и целеустремени хора. Още един човек привлече вниманието му — Ансън Мерил, дребен, учтив, изтънчен, той бе създаден да живее сред дворци, лакеи и изобщо сред някакъв далечен разкош, Адисън му го представи като прочут крал на манифактурата и водещ търговец на едро и дребно в Чикаго.
Друга знаменитост беше мистър Рамбо, инициатор на железопътното строителство, на когото Адисън подметна с шеговита усмивка:
— Мистър Рамбо, мистър Каупъруд идва от Филаделфия и се опитва да разбере струва ли си да хвърли тук малко пари. Не можете ли да му продадете малко от онази негодна за нищо земя, която притежавате на северозапад?
Рамбо — сдържан, блед, чернобрад, доста силен и точен, облечен, както забеляза Каупъруд, с много по-изискан вкус, отколкото някои от останалите, — го погледна внимателно, но възпитано и ненатрапчиво, с блага тайнствена усмивка. В отговор получи поглед, който вероятно нямаше да забрави до края на живота си. Очите на Каупъруд говореха много повече от всички думи. Вместо да се пошегува леко, мистър Рамбо реши да разясни някои неща за Северозапада. Може би този филаделфиец щеше да прояви интерес.
За човек, преминал през тежка житейска битка в един от големите градове, вкусил от всичките прояви на човешкото лицемерие, почтеност, съчувствие и задкулисни интриги на управниците, които неизбежно откриваме във всеки американски град, нравът и важността на първенците в друг град значеха много и същевременно почти нищо. Каупъруд отдавна бе стигнал до мисълта, че хората са еднакви, откъдето и да ги погледнеш, при каквито и обстоятелства, климатични или други, да са поставени. Най-забележителната им черта бе според него, че са странно измамни, че са всичко или нищо в зависимост от времето и условията. В свободните си мигове, които съвсем не бяха много, и когато не бе погълнат от сметките си, той често размишляваше какво всъщност е животът. Ако не беше преди всичко голям финансист и чудесен организатор, би могъл да стане краен философ индивидуалист — дейност, която, ако той изобщо се бе замислил по онова време за нея, щеше да му изглежда твърде незначителна. Неговото призвание, както го разбираше той, беше материалното в живота или по-скоро опия сложни теореми и силогизми, на които е подчинено материалното и които го превръщат в богатство. Бе дошъл тук, за да се заеме с големите всеобщи нужди на Средния запад — да завладее, ако може, някои източници на богатство и власт и да си извоюва признат авторитет. В тазсутрешните си разговори бе научил за размерите и вида на кланиците, за големите железопътни и параходни компании, за нарастващото значение на недвижимите имоти, за спекулациите със зърнени храни, за хотелиерството и железарството. Бе научил за промишлените компании, произвеждащи било вагони, било подемници, сноповръзвачки, вятърни мелници или парни машини. Очевидно всеки нов отрасъл на промишлеността потръгваше в Чикаго. В разговора си с един от директорите на Търговската палата, за когото носеше писмо, научи, че тук на борсата акции почти не се предлагали. Сключвали се сделки главно за пшеница, царевица и други зърнени храни. Големите акции от източните щати се изкупували и разпродавали единствено на нюйоркската борса по телеграфа.