Докато наблюдаваше тези мъже, всички приятни и учтиви, които говореха най-общо и криеха своите дръзки планове, Каупъруд се питаше как ли ще преуспее сред тях. Имаше да преодолява толкова много трудности. Никой от тези мъже, любезен по свой си търговско-светски начин, не знаеше, че доскоро гой е лежал в затвора. Доколко ли това щеше да промени отношението им? Никой не знаеше, че макар и женен с две деца, Каупъруд възнамерява да се разведе и да се ожени за момичето, присвоило си ролята, която бе изпълнявала някога неговата съпруга.
— Сериозно ли смятате да поостанете в Северозапада? — запита с интерес мистър Рамбо към края на обеда.
— Такъв е засега планът ми, след като приключа в Чикаго. Мисля да отида за малко там.
— Нека ви представя тогава на неколцина интересни хора, които отиват във Фарго и Дулут. Тръгват в четвъртък със специален вагон, повечето са жители на Чикаго, но има хора и от източните щати. Приятно ще ми е да се присъедините към нас. Аз отивам в Минеаполис.
Каупъруд му благодари и прие. Последва дълъг разговор за Северозапада, за дървения му материал, пшеницата, продажбата на земя, добитък и възможността за изграждане на нови фабрики. Главни теми на разговора бяха общественото и финансовото бъдеще на Фарго, Минеаполис и Дулут. Мистър Рамбо, който притежаваше обширна мрежа от железопътни линии, проникваше и в тази област и вярваше естествено в нейното бъдеще. Каупъруд разбра почти инстинктивно всичко това. Където и да се намираше, газът, трамвайните линии, търговията със земя, банките го занимаваха най-много.
Накрая той си тръгна от клуба, за да отиде на другите срещи, но нещо от него остана. Мистър Адисън и мистър Рамбо например вярваха искрено, че той е един от най-интересните хора, с които са се срещали от години. А Каупъруд не бе казал почти нищо — само бе слушал.
Глава III
ЕДНА ВЕЧЕР В ЧИКАГО
След първото си посещение в банката, ръководена от Адисън, и неофициалната вечеря в дома му Каупъруд реши, че няма смисъл да се представя пред него за такъв, какъвто не е. Адисън беше човек с голямо влияние и връзки. При това Каупъруд го хареса твърде много. Разбрал, че Адисън е привлечен силно от него, че той е очарован, Каупъруд го посети рано една сутрин, ден-два след като се завърна от Фарго, където бе отишъл по съвета на мистър Рамбо, преди да се прибере във Филаделфия, решен сам и в най-благоприятна форма да му разкаже за предишните си беди и изпълнен с надеждата, че Адисън ще прояви желание да погледне на цялата тази работа в по-добра светлина. Разказа му цялата история, как е бил осъден вън Филаделфия за финансови злоупотреби и е излежал присъдата си в Източния затвор. Спомена също и за развода си, и за своето намерение отново да се ожени.
Адисън, по-слабият от двамата, но все пак силен по свой начин, се възхити от смелостта на Каупъруд. Той самият не би могъл никога да постъпи така дръзко. Това допадна на чувството му за трагизъм. Пред него стоеше човек, спуснал се чак до дъното, с лице, натикано в калта, който сега отново се възправяше силен, обнадежден, настойчив. Банкерът познаваше мнозина дълбоко уважавани личности от Чикаго, чийто път, както той знаеше добре, не би издържал на едно твърде внимателно проучване, но от това никой не си правеше изводи. Някои от тях принадлежаха към светското общество, други не, но всички бяха могъщи. Защо Каупъруд да бъде лишаван от възможността да започне отново. Адисън го погледна внимателно в очите, в снажното му тяло, в гладкото, красиво лице с мустаци. После протегна ръка.
— Мистър Каупъруд — каза накрая, като подбираше старателно думите, — излишно е да изтъквам, че съм доволен от интересното ви признание. Хареса ми. Радвам се, че го направихте пред мен. Излишно е и вие да говорите повече за него. Още в деня, в който ви видях да влизате в преддверието, разбрах, че сте изключителен човек, сега вече съм убеден в това. Няма нужда да ми се извинявате. През тези петдесет, че и повече години, откакто живея на този свят, съм понатрупал известен опит. Вие сте добре дошъл в тази банка и в моя дом дотогава, докато желаете да ги посещавате. В бъдеще ще се простираме според чергата си и според обстоятелствата. Иска ми се да дойдете в Чикаго само защото ми харесвате като човек. Ако решите да се заселите тук, съм сигурен, че ще съм ви от полза така, както и вие на мен. Не мислете повече за миналото, аз няма да казвам на никого нищо под какъвто и да е предлог. Предстои ви да водите своя битка и ви пожелавам успех. Ще получите цялата помощ от мен, която мога да ви окажа по честен начин. Забравете онова, което ми казахте, и когато уредите семенните си въпроси, заповядайте у дома със съпругата си.