— Смяташ ли, че някога ще имаме къща, красива като тези, Франк? — запита го тя, изпълнена с копнеж.
— Ще ти кажа какво съм намислил — отвърна той. — Ако ти харесва тази част от Мичиган авеню, ще закупим още сега един парцел тук, но няма да го застрояваме. Веднага след като си създам добри връзки и реша с какво ще се занимавам, ще си направим къща — наистина хубава, не се безпокой. Искам да уредя въпроса с развода и ще започнем наново. Дотогава, ако се наложи да дойдем тук, по-добре да живеем без много шум. Не смяташ ли?
Беше между пет и шест часът, най хубавото време през летния ден. Беше много горещо, но сега се захлаждаше, сянката на сградите откъм западната страна падаше върху уличното платно, улицата се изпълваше от сладостен, опияняващ като вино въздух. Докъдето стигаше погледът, се виждаха файтони, единственото голямо забавление за светското общество в Чикаго, тъй като мнозина почти нямаха друга възможност да покажат, че са заможни. Обществените прослойки все още не се бяха избистрили, не бяха еднородни. В дрънчащите хамути — никелирани, сребърни, та дори позлатени, се долавяха надниците на хората, ако не и сполуката им. Тук, по тази бляскава южна улица, Виа Апия на южната страна на града, от кантори и фабрики бързаха към къщи всички нетърпеливи кандидати за голямо богатство. Тук си кимаха богаташи, срещали се само случайно по работа. Елегантно облечени дъщери, израсли сред светското общество синове и красиви съпруги идваха в деловата част на града с двуколки, леки двуместни карети, файтони и превозни средства най-нови модели, за да отведат у дома своите уморени от сделките бащи и братя, роднини или приятели. Въздухът бе изпълнен с надежди, обещания за младост и обич, с онова прекрасно опиянение от материалните блага, претворяващо се в наслада. Пъргави, красиви чистокръвни коне, сами или на двойки, се движеха по дългата, широка улица с тревисти площи отстрани, покрай прекрасните домове, които блестяха важно и самодоволно в сходството си.
— О! — възкликна неочаквано Ейлийн, като гледаше енергичните и силни мъже, красивите съпруги, девойките и младежите, киманията и поклоните, които я изпълваха с чувство за романтика и удивление. — Бих живяла в Чикаго. Мисля, че градът е по-хубав от Филаделфия.
Каупъруд, който бе паднал толкова ниско в онзи град въпреки огромните си способности, стисна равните си зъби. Красивите му мустаци в този миг сякаш, се извиха особено предизвикателно. Двата коня, които караше, бяха съвършени, стройни и плахи, с добре гледани муцуни. Нерасовите коне не бяха по вкуса му. Каупъруд ги караше така, както може да кара само човек, който обича конете, с изправено тяло, с енергия и темперамент, предаващи се и на животните. Ейлийн седеше до него много горда, нарочно изпъчена.