— Колко е прекрасна! — отбелязваха някои от жените, които минаваха край тях, упътени на север.
— Каква очарователна млада жена! — мислеха или казваха мъжете.
— Видя ли я? — попита един младеж сестра си.
— Не се безпокой, Ейлийн — каза Каупъруд с онази желязна решимост, която не търпеше поражение. — И ние ще станем част от всичко това. Не се вълнувай. Ще притежаваш всичко, което пожелаеш в Чикаго, дори повече.
От пръстите му се излъчваше някакъв плам, който по юздите се предаваше и на жребците, някакъв тайнствен и трепкащ ток, създаван дълбоко в него от заряда на душата му, който караше наетите коне да препускат като деца. Те тръскаха вдигнатите си глави и пръхтяха.
Ейлийн бе преизпълнена от надежда, суета и копнеж. О, веднъж да стане мисис Франк Алджърнън Каупъруд тук, в Чикаго, да има прекрасна къща и собствени покани, които щяха да са като заповеди и никой нямаше да посмее да ги пренебрегва!
„Ох, боже! — въздъхна тя наум. — Да можеше всичко тона да се сбъдне — и то още сега!“
Така животът в най-възвишените митове ни смущава и причинява болка. Оттам нататък са недостижимото, примамливата безкрайност с нейното безпределно страдание.
Глава IV
„ПИТЪР ЛОХЛИН И Ко“
Съдружникът, който Каупъруд в края на краищата намери в Питър Лохлин, стар борсов агент от Търговската палата, напълно го удовлетвори. Висок и неприветлив, прекарал по-голямата част от живота си в Чикаго, Лохлин беше дошъл тук от Западен Мисури още като малък. Типичен чикагски борсов агент от Търговската палата, и то от старата школа, с изражение като на Андрю Джаксън3 и тяло като на Хенри Клей4, Дейвид Крокет5 и Джон Уептуърт Дългия6.
Още от млад Каупъруд изпитваше някакъв странен интерес към чудаците, а и самият той им беше интересен, те му се „поддаваха“. Стига да пожелаеше да си направи труда, можеше да се приспособи към психиката на всеки, колкото и странен да е той. При предишните си скиталия из Ла Сал стрийт търсеше на борсата умни агенти, а после им възлагаше дребни поръчки, за да ги опознае. Така се натъкна една сутрин на стария Питър Лохлин, посредник при сделки с жито и царевица, чиято кантора се намираше на Ла Сал стрийт близо до Мадисън и който извършваше скромни търговски операции за своя и чужда сметка със зърнени храни и акции от източните железници. Лохлин беше умен и ловък американец, по всяка вероятност от шотландски произход, притежаващ всичките традиционни американски недостатъци като недодяланост, дъвчене на тютюн, невежество и други дребни пороци. Още от пръв поглед Каупъруд разбра, че той знае куп неща за всеки виден чикагски гражданин, а дори само това щеше да му е от полза. Старецът беше и прям, откровен, простодушен и съвсем непретенциозен — качества, които Каупъруд смяташе за безценни.
Един-два пъти през последните три години Лохлин бе понесъл тежки загуби при сделки с „частен монопол“, когато се опита да спекулира с акции и облигации, и сега, общо взето, правеше впечатление на предпазлив или, с други думи, на страхлив. „Най-подходящият човек“, помисли си Каупъруд. И една сутрин навести Лохлин с намерението да си открие малка сметка при него.
— Хенри — чу Каупъруд, когато влезе в просторната, но доста занемарена кантора, как старикът се обръща към млад, изключително сериозен на вид чиновник, напълно подходящ за Питър Лохлин помощник, — вземи ми, моля те, от онез акцийки за Питсбърг — Ери. — Забеляза, че Каупъруд чака, и го попита: — Какво желаете?
Каупъруд се усмихна. „Значи ги нарича «акцийки» — помисли си той. — Добре! Струва ми се, че ще ми хареса.“
Представи се като човек, идващ от Филаделфия, и обясни, че се интересува от различни сделки в Чикаго, че е склонен да вложи капитали в каквито и да е сигурни акции, чийто курс ще се покачва, и че най-вече иска да се включи в акционерно дружество — за предпочитане влагащо средства в някое обществено предприятие, което неминуемо ще се разраства с разширяването на града.
Старият Лохлин, вече шестдесетгодишен, член на Търговската палата, със състояние, което се оценяваше на около двеста хиляди долара, погледна насмешливо Каупъруд.
— Да, да, стига да бяхте дошли преди десетина-петнадесет години, щяхте да се включите в доста начинания — отбеляза той. — Тогава тук се създаваха газови компании, които бяха завладени от Отуей и Апърсън, а също градските трамвайни линии. Та нали тъкмо аз подсказах на Еди Паркинсън колко чудесно ще направи, ако се заеме да организира строежа на линията по Порт стейт стрийт. Обеща ми пакет акции, ако натрупа от това пари, но си остана с обещанието. Макар че не очаквах да го направи — добави той благоразумно и очите му блеснаха. — Не съм от вчера в бизнеса, че да го повярвам. Във всеки случай сега и той няма нищо. Изигра го оная шайка на Майкълс и Кенъли. Да-а, ако бяхте дошли тук преди десетина-петнадесет години, можехте да се включите в нещо. Сега вече няма смисъл. Акциите се продават по близо сто и шестдесет долара.