— Имаш ли някакви идеи — попита Габи. — С каква цел се затваря долния край на спицата, прекъсвайки връзката с колелото.
— Нищо не мога да измисля. Но таза или иначе предполагам, че отново ще се отвори. Ангелите минават през него, а те се появяват в колелото редовно и… Е да, това е… — усмихна се тя. — Въздишката на Гея.
— Кажи го още веднъж?
— Титанидите го наричат още — вятърът от Изток. От Океан идват Риданието на Гея и студеното време, а горещият въздух и Ангелите — от Рея. Представи си, че имаш тръба дълга 300 километра с клапани в двата края. Би могло да я използваш като помпа. Би могла да създаваш области с високо и ниско налягане и оперирайки с клапаните да придвижваш въздушните маси в една или друга посока.
— И как би го направила тук, в спицата — попита Габи.
— Сега ми идват наум два начина. Може би има и други. Нещо като подвижно бутало, което да нагнетява или да разрежда въздуха. Не виждам такова и дяволски се надявам наистина да няма, защото би ни смразило.
— Не е това. Ако беше така, тия дървета нямаше да са тук.
— Правилно. Тогава остава втория метод. Стените могат да се разширяват или свиват. Виж сега как става. Затваряш долния клапан и отваряш горния, разширяваш спицата и засмукваш въздух от към върха. Затваряш горния, отваряш долния, свиваш спицата и издухваш въздуха върху повърхността на колелото.
— Откъде би се взел въздуха, който влиза отгоре?
— Или се всмуква през кабелите, спомни си Къщата на ветровете, или идва от другите спици. Те всички са свързани към главината на върха. Като се добавят още няколко клапана спиците могат да се свържат и една с друга. Система от клапани — това е то. Отваряш и затваряш съответните клапани, всмукваш въздух от Океан и през главината го вкарваш в тази спица. След това отваряш и затваряш още няколко и го издухваш върху Рея. Ех, само да знаех защо конструкторите са счели за необходимо да направят такава система.
Габи помълча малко, после неочаквано заяви:
— Мисля, че мога да ти дам отговора. Това обяснява едно от нещата на Гея, което досега не не можех да си обясня — защо всичкият въздух долу на колелото не пада на дъното? Тук горе въздухът е по-разреден, но въпреки това е добър за дишане, понеже налягането в самото колело е по-голямо от нормалното земно налягане, а при ниската гравитация то намаля с височината значително по-бавно. Ако се осигури постоянна циркулация, което се прави именно с тази система и по този начин навсякъде в Гея може да се поддържа подходящо налягане.
Чироко кимна, после изпусна една дълбока въздишка.
— Много добре. Ти току що отхвърли последния аргумент против изкачването. Имаме вода и храна или поне изглежда че ще ги имаме чак догоре. А сега стана ясно, че няма да срещнем проблеми и с въздуха. Какво ще кажеш, тръгваме ли?
— Няма ли да изследваме останалата част от стената?
— Мисля, че е безполезно. Възможно е даже вече да сме минали покрай това което търсим. Просто няма начин да го забележим.
— Предполагам че си права… Добре тогава — води!
Катеренето беше трудно, еднообразна и скучна работата и изискваше пълна концентрация на вниманието. С течение на времето започнаха да се справят значително по добре, но Чироко разбираше, че никога няма да стане толкова лесно колкото изкачването на кабела.
Единственото им утешение в края на първите десет часа катерене бе, че се чувстваха във форма. Чироко се поизмори доста и на лявата и ръка излезе пришка, но като се изключи леката болка в гърба нямаше друго от какво да се оплаче. Би било добре да поспят. Преди да разположат лагера решиха да хвърлят един поглед надолу и внимателно се изкатериха в страни близо до върха на едно дърво.
— Твоята система маже ли да мери такива височини?
Габи се намръщи и поклати глава.
— Не много добре — промърмори тя, после протегна ръце напред, направи с пръстите си квадрат и погледна през него. Бих казала… о-ой!
Чироко я заграби под мишницата и без да изпуска клона за който се бе хванала с другата ръка и помогна да запази равновесие.
— Благодаря. Ех, че падане щеше да бъде.
— Не забравяй, че си завързана за въжето — припомни й Чироко.
— Да, но съвсем не бих искала искала да увисна на единия му край — Габи задържа дъха си и погледна отново надолу.
— Какво да ти кажа — продължи слез малко тя. — Изглежда сме се изкачили доста нависоко, а тавана не се е приближил и с един метър. И дълго време ще бъде така.
— И все пак колко? Би ли казала, че са… три километра?
Това означаваше сто дни катерене и то при положение, че възникнат проблеми и не им се случи нищо непредвидено. Чироко изпъшка тихо и погледна отново, опитвайки се да убеди себе си, че километрите са пет, но осъзна че по-скоро клиха към два.