Върнаха се до основата на дървото и избраха два успоредни клона, раздалечени на метър и половина един от друг и опънаха хамаците между тях. Седнаха на единия клон за да хапнат набързо малко плодове, после се разположиха всяка в своя хамак, завързаха се добре и заспаха.
След два часа започна да вали дъжд.
Събуди се от тежките капки, които се спускаха върху лицето й, отмести глава и погледна часовника. Беше по-тъмно отколкото преди да легнат да спят. Габи похъркваше тихо с лице притиснато в мрежата. Сутринта като се събудеше вратът и сигурно щеше да бъде схванат. Чироко се поколеба дали да я събуди, но реши че след като може да спи в дъжда то вероятно е по-добре да я остави така.
Преди да развърже хамака Чироко се приближи до върха на дървото. Валеше като из ведро и тя не можа да види нищо друго освен пълната мъгла изпълнила вътрешността на спицата. В централната част дъждът се изливаше много по силно, а това което падаше върху лагера бе водата която се събираше върху външните листа и се стичаше по клоните.
Когато се върна видя, че Габи се беше събудила и се капеше вече от всички страни. Решиха, че е по-добре да не събират люлките, извадиха една палатка и разпаряйки няколко шева с ножовете я превърнаха в широко платнище, което завързаха над лагера. Постараха се да се изсушат колкото се може по-добре и и пропълзяха в хамаците. Горещината и влагата бяха ужасяващи, но Чироко бе толкова изморена, че веднага заспа, под звуците на капките, падащи върху навеса.
След два часа се събудиха ха отново, треперейки от студ.
— Каква нощ — прошепна Габи.
През цялото време докато разопаковаха багажа зъбите на Чироко тракаха. Извадиха палта и одеала, увиха се плътно в тях и се върнаха обратно в постелята. Измина половин час преди да се стопли достатъчно за да може да заспи.
Чироко кихна и снегът от лицето й се разпръсна в страни. Много бял и много сух той бе успял да покрие цялото одеало, до най-малката гънка. Когато седна снегът се насъбра на купчина в скута й.
От краищата на навеса и от въжетата с които бе завързан хамака, висяха ледени шушулки. Духаше слаб вятър и разлюляваше клоните на нагоре надолу. От това покриващата ги ледена кора се начупваше, постоянно се чуваше приглушен пукот, а по замръзналото платнище непрекъснато чаткаха парчета лед. Бе забравила едната си ръга извън одеалото и когато се протегна за да сръчна Габи, разбра, че е напълно вкочанена.
— Да? Да? — трепна Габи, отвори едното си око, замъглено и помръкнало от съня, после се огледа учудено без да може да отвори другото — мислите й бяха замръзнали. — О-о, по дяволите! — едва можа да изрече тя преди да се задали от мъчителен пристъп на кашлицата.
— Добре ли си?
— Като изключим измръзналото ухо, предполагам че да. Какво ще правим сега?
— Предлагам да облечем всичко което имаме и да изчакаме докато премине.
Беше трудно да го направят без да напуснат хамаците, но се справиха. Случи се една злополука. Ровейки с вцепенените си пръсти в багажа Чироко изпусна едната си ръкавица и тя изчезна в снежната вихрушка под тях. За пет минути успя за изразходва целия си запас от клетви и ругатни, преди да си спомни, за ръкавиците на Джен.
Настаниха се удобно и зачакаха.
Спането бе невъзможно. не чувстваха студ под многото пластове дрехи и одеала, но имаха нужда от маски за лицата и предпазни очила. Налагаше се всеки десет минути да изтръскват натрупалия се по телата им сняг.
Опитаха се да разговарят, но поради силния шум наоколо, трябваше постоянно да се надвикват. Чироко откри че минутите могат да траят с часове, така както лежеше, покрила с одеало лицето си, заслушана във воя на вятъра. Един друг шум подобен на шума, който се чува когато се пука царевица безпокоеше много повече. Претоварените от образувалия се ред и натрупани върху него сняг клони, все по-често се пречупваха, когато вихърът се блъскаше по-силно в тях.
Изминаха пет часа. Не се случи нищо особено ако не се смята това, че вятърът беше станал по-силен и по-студен. Един клон край тях се счупи и Чироко чу как затрещя, пробивайки си път надолу през замръзналите корони на дърветата под тях.
— Габи, чуваш ли ме?
— Чувам те капитане. Какво има?
— Не ми се ще да го казвам, но трябва да се махнем от тук. Искам да се придвижим към по-дебелите клони. Не че тези тук ще се счупят, но ако нещо над нас се счупи лошо ни се пише.
— Тъкмо мислех да ти предложа същото.
Измъкването от хамаците беше кошмарно, но когато стъпиха на клона и се изправиха, стана още по-лошо. Осигурителните въжета бяха замръзнали и трябваше да се поочупят и изтръскат преди да могат да ги използват. Когато започнаха да си проправят път към стената се оказа, че трябва да завоюват всяка крачка. Наложи се да се закрепят с второ осигурително въже, преди да развържат първото, останало зад гърба им, после да повторят операцията, връзвайки и развързвайки възли с дебелите ръкавици или сваляйки ги, бързо да свършат работата преди пръстите им да се вдървят напълно. Место пускаха в ход и пикелите, изсичайки леда върху клоните по които стъпваха. Въпреки, че бяха много предпазливи Чироко падна два пъти, а Габи веднъж. При второто падане навехна много лошо гърба си, когато осигурителното въже я дръпна силно, спирай полета й надолу.