— Извинявай! — извика надолу Габи. — Но тук намерих нещо. Нека да го разчистя още малко и можеш да се качваш.
Входът беше достатъчно голям за да позволи на Чироко да се промъкне вътре. Габи се бе постарала да го разшири изсичайки леда с пикела. Отвътре приличаше на мехур с диаметър около метър и половина, а разстоянието от пода до тавана беше малко по-малко от диаметъра. Чироко трябваше да свали раницата и да я изтегли след себе си. Когато двете жени и двете раници се разместиха вътре се оказа, че при добро желание е възможно да се намери още място, достатъчно за да се вкара една кутия за обувки и пак щяха да могат да дишат. Но не и повече.
— Уютно, какво ще кажеш? — попита Габи избутвайки от врата си лакътя на Чироко.
— Извинявай. О, извинявай и за… Габи, крака ми!
— Съжалявам. Ако просто малко си свиеш… да, така е по-добре. Но ми се ще да не заставаш точно там.
— Къде? О, Боже. — Чироко внезапно избухна в смях. Беше се прегънала почти на две и се мъчеше да свие по някакъв начин коленете си, помагайки си с ръце, докато Габи, притиснати в дъното на пещерата се стараеше да се запази от резките движения на лактите й.
— Какво е толкова смешно?
— Припомних си един стар филм. Лаурел и Харди обречени в нощници се опитват да легнат заедно на горната кушетка в спалния вагон.
Габи се усмихна, но очевидно не бе гледала филма и не разбираше за какво става въпрос.
— Горната кушетка, нали знаеш какво е, в спалния вагон на… остави, това няма значение. Та си помислих, че тоя номер би трябвало да го правят в арктическо облекло и около тях да се валят две големи раници.
Изгребаха снега, навян от вятъра в малката пещера и го изхвърлиха навън. Светлината и без това беше оскъдна, но когато запушиха отвора с раниците и дрехите и го уплътниха с одеалата, стана съвсем тъмно. За компенсация на това, обаче вътре спря да духа и температурата започна бавно да се покачва. След двадесетина минути бутане, пъшкане и донаместване най-после успяха да се излегнат сравнително удобно една до друга. Чироко почти не можеше да се движи, но не беше склонна да се тревожи за такива неща в благословената топлина която я обгръщаше.
— Мислиш ли, че сега ще можем да поспим — попита Габи.
— За себе си със сигурност знам, че ще мога. Как са краката ти.
— Добре. Пръстите още са изтръпнали, но чувствам, че се затоплят.
— Аз също. Лека нощ Габи. — Поколеба се само за секунда, после се наведе и я целуна.
— Обичам те Роки.
— Заспивай — промърмори Чироко и се усмихна.
Когато се събуди, челото и плуваше в пот, а дрехите и бяха подгизнали. Повдигна замаяната си глава и установи, че може да вижда. Питайки се дали времето не се е променило, Чироко отмести едната раница, после бързо разбута всичкия багаж и откри, че входът се е затворил.
Понечи да събуди Габи, но реши, че ще е по-добре да не избързва.
— Опитай се първо да се измъкнеш навън — промърмори тя. Нямаше смисъл да и казва, че отново са изядени живи в случай, че това действително не беше така. Мисълта, че са затворени в такова малко пространство, което само по себе си беше тревожна, ставаше ужасяваща като се прибави натрапчивата психоза на Габи.
Оказа се, че няма причина за паника. Докато опитваше мястото на стената, където беше отворът, сивата материя започна да се отдръпва бавно и след дълго той отново възвърна първоначалните си размери.
Бледа светлина проникваше през образувалия се отвън прозрачен, леден прозорец. Удари го с облечения си в ръкавица юмрук и той се счупи. През дупката нахлу леденостуден въздух и Чироко побърза да прегради входа с раницата.
След няколко минути отмести багажа и видя, че отворът отново се бе смалил до два-три сантиметра и продължаваше да се затваря.
Погледна замислено микроскопичната дупчица и се опита да съпостави нещата. Когато реши, че е намерила обяснение, протегна ръка и разтърси рамото на Габи.
— Събуди се хлапе, време е още веднъж да обмислим всичко.
— Х-м, м, м? — разсъни се бързо Габи. — По дяволите, та тука е същинска пещ.
— Именно. Ще трябва да се поразсъблечем малко. Искаш ли да го направиш първа?
— Давай ти. Аз ще се опитам да се свия за да не ти преча.
— Добре. Какво ще кажеш, защо тук е толкова горещо? Мислила ли си по този въпрос.
— Току-що се събудих, Роки. Имай малко милост.
— Тогава аз ще ти кажа. Пипни стените — предложи Чироко, както в същото време се стараеше да извърши цяла поредица от сложни движения за да си свали парката в тясното пространство.