— Топла е — каза Габи.
— Да. Отначало не можех да проумея същността на тази стена. Мислех, че подобно на растителността обрасла около кабела навън и тези дървета са израсли случайно, без да бъдат планирани предварително от създателите. Сега обаче, ми стана ясно, че те не биха могли да съществуват тук без тази стена, която всъщност е предназначена да ги храни. Опитах се да анализирам какъв вид машина би могла да се справи най-добре с тази задача и стигнах до заключението, че това може да бъде само едно единствено биохимично съоръжение. Животно или растение, вероятно конструирано и програмирано на генетична основа. Естествено, беше ми трудно да повярвам, че нещо такова огромно е могло да се развие за приемлив период от време, та то е 300 километра високо, с кухина в средата и се е разпростряло по цялата повърхност на същинската стена.
— И дърветата паразитират върху него? — Габи възприемаше нещата значително по-добре отколкото Чироко бе очаквала.
— Само в смисъла, че получават храната си чрез друго растение или животно. Всъщност те не са истински паразити, защото системата е била планирана по този начин. Строителите са проектирали това огромно животно с единствената цел да осигурят жизнена среда за дърветата, те пък от своя страна осигуряват жизнена среда за по-малките животни, които ги населяват и вероятно на самите Ангели.
Габи се замисли, после присви очи и погледна към Чироко.
— Доста ми прилича на огромните животни, които както вече допуснахме живеят под повърхността, долу на колелото — каза тихо тя.
— Да, нещо подобно — съгласи се Чироко, очаквайки да открие в Габи признаци на паника, но не забеляза нищо такова — даже дишането й си оставаше спокойно. — Това… ъ-ъ… тревожи ли те?
— Имаш предвид моята фобия?
Протегна ръка зад багажа и я прокара по стената. Едва след като се увери, че входът се разширява, отмести раницата и го показа на Габи — беше започнал бавно да се затваря.
— Открих го преди да те събудя. Виждаш ли, в момента се затваря, но ако го погъделичкаш ще се отвори отново. Искам да знаеш, че не сме хванати в капан и не се намираме в стомах или в нещо като…
Габи я прекъсна, докосвайки я по ръката и се усмихна.
— Разбирам твоята загриженост и съм ти благодарна за нея.
— Така, че не исках да те разтревожа излишно, а само да…
— Правилно си постъпила. Ако аз първа бях забелязала това, вероятно още щях да пищя. Всъщност аз не изпитвам клаустрофобия. Страхът да не бъдеш изяден жив. Това е нова фобия и е твърде лична, така че може би аз единствена страдам от нея. Но би ли ми обяснила, при това моля те да го направиш много убедително, ако това не е стомах, то тогава какво е?
— Не мога да направя аналогия с някое от съществата, които познавам — внимателно отговори Чироко. Бе успяла да свали всичките си дрехи и сега стоеше само по бельо, питайки се дали да свали и него. — Но според мен представлява просто едно убежище — продължи тя, решавайки, че е по-добре да не се съблича повече. опита се да се смали малко за да даде възможност на Габи да се съблече. — Предназначението е точно за това, за което го използваме в момента — място където някой може да се скрие от студа. Мога да се обзаложа, че Ангелите зимуват в пещери подобни на тези. А вероятно и останалите животни. Възможно е огромното създание да се възползва по някакъв начин от тях. Може би изпражненията им го наторяват.
— Като кама изпражнения…
— Е да, и аз имам същия проблем. Ще трябва да използваме, някоя от празните делви.
— Боже мой. Аз вече воня като камила. Ако времето скоро не се промени тук ще стане доста… очарователно.
— Не е толкова лошо. Аз мириша по-неприятно.
— Колко трагично от твоя страна — промърмори Габи. Беше останала само в крещящо изрисуваното си долно бельо. — Скъпа моя, ще живеем много близо една до друга за известно време, така че просто няма смисъл от някакво изришно благоприличие. Ако не си събличаш бельото защото…
— Не, в действителност не е за това… — бързо отвърна Чироко.
— … защото се страхуваш да не ме възбудиш, по-добре помисли още малко. Така или иначе, то е полепнало по тебе и практически все едно, че си без него. Надявам се, че нямаш нищо против аз да сваля моето за да му дам възможност да изсъхне. — Без да изчака разрешение момичето бързо смъкна бельото си и се излегна до Чироко.
— Може би отчасти и за това — призна Чироко. — Другата причина обаче, истинската причина ме кара да се изчервявам. Мензисът ми започна.
— Така си мислех, но съм твърде възпитана за да го кажа.
— Колко тактично от твоя страна — този път и двете се засмяха, но Чироко усети как лицето и се изчерви. Чистотата и деликатността, обичайни за състоянието в което се намираше и сега когато беше страшно мръсна, невъзможността да направи каквото и да било я ужасяваше. Габи и препоръча да използва бинтовете от медицинския пакет, както обясни, че го прави от гледна точка на собственото си удобство, Чироко се остави да бъде убедена, щастлива, че именно момичето предложи тази идея. Самата тя никога не би се възползвала от оскъдните медицински запаси без одобрението на Габи.