За известно време настъпи мълчание. Чувстваше се ужасно неудобно от близостта на Габи, без да престава да си повтаря на ум, че трябва да свиква — може би щяха да останат в пещерата още много дни.
Тази възможност обаче, явно не безпокоеше кой знае колко Габи, която се държеше съвсем естествено и скоро Чироко престана да усеща тялото й толкова натрапчиво. След един час безплодни усилия да заспи, тя се почувства отегчена от създалото се положение.
— Будна ли си?
— Винаги хъркам, когато съм будна, нали знаеш? — въздъхна Габи и седна. — Би трябвало да съм смъртно уморена, за а заспя, когато си плътно до мен. Тялото ти е толкова топло, толкова меко…
Чироко не обърна внимание на думите й.
— Знаеш ли някакви игри с които да убием времето — попита тя.
Габи се обърна на едната си страна и легна с лице към Чироко.
— Ако се понапъна, бих могла да измисля нещо.
— Играеш ли шах?
— Очаквах го… С кои си — с белите или с черните?
Ледът успяваше да покрие отвора почти със същата бързина с която го изчистиха оттам.
В началото се тревожеха за количеството на въздуха, но няколко експеримента им доказаха, че в пещерата би имало достатъчно пресен въздух, даже ако входът се затвори напълно. Единственото обяснение беше, че спасителната кухина функционираше като растение, всмуквайки с вътрешните си стени въглеродния двуокис и изпускайки кислород.
В дъното на помещението откриха редица подобни на биберони пъпки. При натискане зърната изпускаха същото, подобно на мляко вещество което бяха видели да тече от стената навън. Опитаха го на вкус, но решиха засега да използват собствените си запаси и едва когато ги привършат да прибягнат към него. Явно, това беше млякото на Гея, за което им бе разказвал Трубадурът. Без съмнение то осигуряваше храната на Ангелите.
Часовете бавно се натрупваха в дни, а отделните игри на шах се превръщаха в разгорещени турнири. Габи спечели повечето от тях. Измислиха нови забавни игри с думи или с цифри и Габи продължаваше да печели повечето от тях. Всичко това, а така също и всичко през което бяха преминали заедно досега, нещата които ги сближаваха и нещата които ги отблъскваха, сдържаността на Чироко и гордостта на Габи изчезна, сякаш никога не бе съществувало, в края на третия ден, когато правиха любов.
Случи се по времето когато игрите им бяха омръзнали и двете просто лежаха една до друга, втренчени в бледо луминисциращия таван, заслушани във воя на вятъра отвън. В главата на чироко се въртеше безкраен поток от мисли и тя, опитвайки се да ги подреди и рационализира за стотен път се запита: „Защо не трябва да бъда физически интимна с Габи?… Защото…(А)…“
Не успя да си припомни (А).
До преди няколко дни това бе имало смисъл, но защо сега не можеше да намери някакво задоволително обяснение?
Може би ситуацията в която попаднаха тук на Гея, бе послужила, като претекст за отношението й към Габи? Досега никога не бе съществувала такава интимност между нея и някое друго човешко същество. Последните три дни те се намираха в непрекъснат физически контакт и сега тя съжеляваше за това което бяха пропуснали. Би било прекрасно да се събужда в прегръдките на Габи, потна и възбудена и сливайки се с нея да долавя и ней-малките промени в дъха, настроението и мислите на момичето. И което бе още по-лошо Габи, сдържайки обещанието си, не бе и помогнала да разбере всичко по-рано.
Тя бе казала, че не би се любила с нея, докато Чироко не е в състояние да отговори на любовта й.
Така ли бе казала?
Не… Припомняйки си предишните им разговори тя осъзна, че Габи изискваше само искрено желание от страна на Чироко, но не би приела правенето на любов като някакво лечение, което да облекчи болката й.
Е добре. В този момент Чироко изпитваше такова желание и никога не бе го чувствала толкова силно. Досега се бе сдържала главно поради факта, че не бе хомосексуална. Беше бисексуална със силно изразено предпочитание към мъжкия пол. Винаги бе мислила, че не трябва да се свързва с жена, само защото тази жена я обича, без самата тя да е сигурна, че чувствата им ще се запазят след първия любовен акт.