Бяха изминали шест дни от края на третата м зима, когато видяха първия ангел. Спряха да се катерят, за да го разгледат по-добре.
Беше кацнал близо до върха на едно дърво и ги наблюдаваше, почти незабележим сред гъстите клони. Бяха чували и преди воят на тези същества, а така също и плясъците на огромните им криле. Познанията на Чироко за ангелите се ограничаваха до кратката сцена, отпечатала се като фотография в паметта и когато по време на битката видя един от тях, промушен от титанинско копие.
Беше по-малък от Габи, с несъразмерно голям гръден кош и издължени крайници. Вместо ходила имаше лапи. Крилата започваха съвсем малко над бедрата, така че по време на полет теглото се разпределяше равномерно от двете страни. Сега, когато бяха събрани те стърчаха малко над главата, докато краищата провисваха под клона, на който беше кацнал. Допълнителните летящи плоскости по ръцете, краката и опашката бяха акуратно сгънати около тялото.
След като се запозна с всичките тези особености Чироко трябваше да признае, че все пак най-поразителното нещо си оставаше неговата поразителна прилика с човека. Да, точно така, приличаше на дете, което умира от системно недохранване, но все пак това беше човешко дете.
Габи погледна към Чироко, която сви рамене, направи й знак да внимава и да бъде готова за всичко, след което пристъпи една крачка напред.
Ангелът изпищя и отскочи назад. За да запази равновесие той разтвори криле и те, достигайки пълния си деветметров размах забиха лениво във въздуха, позволявайки му да се задържи на клоните, които бяха станали твърде тънки, за да издържат теглото му.
— Искахме просто да поговорим с теб. — тихо каза Чироко и протегна ръцете си напред, за да види, че не държи нищо. Ангелът отново изпищя и изчезна. Можаха само да чуят някъде отгоре плющенето на огромните крила, когато започна да набира височина.
Габи погледна към Чироко. Тя повдигна едната си вежда и направи въпросителен жест с ръка.
— Е, добре. Продължаваме нагоре.
— Капитане!
Гласът не беше на Габи и Чироко замръзна на място. Някъде отпред момичето продължаваше да се движи, дръпна осигурителното въже и то се опъна между тях.
— Какво има — попита учудено Габи.
— Тихо. Слушай…
Застинаха неподвижно и се ослушаха. След няколко минути викът се повтори. Този път и Габи го чу.
— Може би е Джен — прошепна тя.
— Калвин? — извика Чироко и в същия момент разпозна гласа. Беше странно променен, но тя вече знаеше чий е.
— Април!
— Точно така — отговори гласът, макар че Чироко бе произнесла името много тихо. — Да разговаряме?
— Разбира се, че искам да разговаряме. По дяволите! Къде си?
— Под теб. Аз те виждам добре. Не идвай към мен.
— Защо не? За бога Април. От няколко месеца очакваме да се появиш. Август почти се побърка. — Чироко се намръщи. Нещо не беше наред и тя искаше да разбере какво.
— Или аз ще дойда при вас или въобще няма да ме видите. Ако тръгнете към мен веднага ще отлетя.
Кацна на тънките клони на около двадесет метра от двете жени. Даже от това разстояние разпозна лицето й — абсолютно същото като на Август. Тя обаче беше ангел и Чироко почувства, че й прилошава.
Изглежда, че имаше проблеми с говоренето, защото между отделните изречения правеше дълги паузи.
— Моля ви не се приближавайте. Не правете движения към мен. По този начин ще можем да говорим, но само за малко.
— Нали не мислиш, че ще ти причиним зло?
— А защо не? Аз… — млъкна и се отдръпна още по-далеч от тях. — Не. Предполагам, че не. Но по-скоро бих си сложила ръката в огъня, отколкото да ви позволя да се приближите. Миришете отвратително.
— Това има ли нещо общо с Титанидите?
— С кого?
— С Кентаврите. Съществата, с които водите война.
— Не говорете за тях — изсъска тя и отскочи отново назад.
— Не мисля, че ще мога да избягна тази тема.
— Тогава ще трябва да ви напусна. Ще се опитам да се върна.
Тя нададе пронизителен крясък и се шмугна в листака. Известно време се чуваше шумът на размахващите се криле, после отново настъпи тишина, все едно, че никога не се бе появявала.
Погледна към Габи, която бе седнала на един клон и лицето й бе мрачно.
— Ужасно е — прошепна Чироко. — Какво ли се е случило с всички нас?
— Надявах се, тя да ни даде част от отговорите. Но каквото и да се е случило, Април е засегната най-лошо. По-лошо и от Джен.
Върна се след няколко часа, но не можа да отговори на въпросите, които действително имаха някакво значение. Оказа се, че въобще не е мислила за тези неща.