— Как бих могла да знам? — заяви тя. — През цялото време около мен имаше тъмнина. Когато се събудих бях такава, каквато ме виждате сега.
— Можеш ли да обясниш по-подробно?
— Щастлива съм. Нас никой не ни обича — мен и моите сестри. Никой не се нуждае от нас. И още по-добре, защото аз също не се нуждая от това. Принадлежа към клана на Орлите. Ние сме горд и самотен клан.
След като я разпитаха предпазливо успяха да изяснят какво значи да си от клана на Орлите. Не беше племе или някакво съдружие, а по-скоро Април бе убедена в това, отделна порода, нещо като подвид в големия род на Ангелите.
Орлите бяха самотници. Живееха в пълно уединение от мигът, в който се раждаха до самата си смърт. Не се събираха заедно дори, когато трябваше да създават поколение и можеха да се търпят един друг не повече от няколко минути и то кръжейки отдалечени на подходяща дистанция, но все пак достатъчно близка, за да могат да разговарят. Именно по време на един от тези мимолетни разговори Април бе научила за присъствието на хора в спицата.
— Има две нещо, които не разбирам — внимателно произнесе Чироко. — Мога ли да попитам?
— Не обещавам, че ще отговоря.
— Добре. От къде се появяват ангелите след като не се съвкуплявате?
— Долу на дъното на света се раждат едни безмозъчни създания. Целият им живот преминава в катерене към върха на спицата. Веднъж в годината аз намирам някое от тях и снасям едно яйце в гънката на гърба му. Мъжките ангели изхвърлят сперма върху него или не — както се случи. Оплоденото яйце отива до върха заедно със съществото и когато то умре, детето ангел се ражда. Раждаме се във въздуха и трябва да се научим да летим докато падаме надолу. Някои не успяват. Както пожелае Гея. Това е нашето…
— Минутка. Ти каза Гея. Защо избра това име?
Последва дълга пауза.
— Не мога да разбера въпроса — най-сетне проговори Април.
— Мога да го задам по-ясно. Калвин нарече това място Гея. Мислеше, че името е много подходящо. Ти също ли използва гръцката митология?
— Никога преди не съм чувала това име. Гея — така наричат това създание всички тук. Тя е нещо като Бог, въпреки че не е точно така. Причиняваш ми силна болка… Аз съм щастлива такава, каквато съм, а сега трябва да тръгвам.
— Почакай. Почакай още една минута.
Април продължи да се промъква към върха на дървото.
— Ти каза създание. Какво имаше пред вид? Това, което е в спицата ли?
— Не. Защо? — отговори учудено Април. — То е само част от нея. Целият свят е Гея. Мислех, че знаеш това.
— Не, аз… Почакай, моля те не си отивай. — Беше твърде късно.Чуха се плясъците на крилете й и Чироко едва успя да извика — Ще се върнеш ли пак?
— Само още веднъж — едва доловиха в далечината гласа на жената ангел.
— Ти каза едно същество. Всичко наоколо е едно единствено създание. Откъде знаеш това?
Този път Април се бе върнала само след един час. Чироко се надяваше, че може би вече е свикнала с тяхното присъствие, но тя отново не се приближи на по-малко от двадесет метра.
— Повярвай ми. Някои ангели от моя клан са разговаряли с нея.
— Тогава тя е разумна?
— Защо не. Виж какво… Капитане. — Април докосна слепоочията си с ръце. Чироко можеше да си представи чувствата, които бушуваха в нея. Беше един от най-добрите лекари в слънчевата система. Сега обаче живееше като свирепо, диво животно в съответствие с някакъв морален кодекс, който бе абсолютно непонятен за Чироко. Може би в момента предишната Април се опитваше да се пребори със съществото, в което се беше превърнала.
— Чироко, ти каза, че си разговаряла с… тези там долу на колелото. — Имаше пред вид Титанидите и явно това бяха най-близките до концепцията за тях думи, които можеше да произнесе без да побегне панически. — Разбираш езика им. Калвин може да разговаря с въздушните кораби. Промените, които Гея е направила в мен са по-цялостни, по-завършени. Аз просто съм един от ангелите. Събудих се и се почувствах като тях, знаех как да се държа сред тях. Имам същите чувства, къщите инстинкти като всеки друг ангел. Така че това, което сега ще ти кажа е нещо, което знам със сигурност. Гея е една. Гея е жива. Ние живеем вътре в нея.
На Габи изглежда и стана лошо, защото лицето й бе леко позеленяло.
— Просто се огледай наоколо — продължи Април. — Виждаш ли нещо, което да ти прилича на машина? Каквото и да е то? Бяхме хванати от жив звяр — ти допусна, че той живее под земята, там долу на колелото. Цялата спица е изпълнена с едно огромно живо същество, покриващо вътрешните стени, които служат за скелет…
— Това, което казваш е интригуващо.