— Нещо повече. То е истина.
— Ако приема това, то значи, че на главината няма да намеря никакъв пулт за управления.
— Но ще се окажеш там, където живее Гея. Седи като паяк, като някакъв гигантски кукловод, който дърпа конците на неизброимите си марионетки. Постоянно следи всичките си създания, всичко, което е в нея. Тя и вас ви притежава… Така сигурно, както притежава мен. В момента ни обработва за някакви свои цели.
— И какви са те?
Април сви рамене. Жестът беше толкова човешки, че сърцето на Чироко се сви от болка.
— Никога не би ми казала. Аз бях там на главината, но тя отказа да разговаря с мен. Хората от моя народ казват, че би допуснала някой до ухото си само ако изпълнява велика мисия. Очевидно моята не е била достатъчно велика.
— И все пак, какво би я попитала?
Април не каза нищо и Чироко осъзна, че тя плаче. Не след дълго отново погледна нагоре към тях.
— Причини ми болка. Мисля, че няма повече да разговарям с теб.
— Моля те Април. Моля те заради нашето приятелство.
— Така ли? Наистина ли бяхме приятелки? Не мога да си спомня. Спомням си само Август и още по-отдавна останалите сестри. Винаги сме били сами със себе си. Сега аз съм още по-самотна, съвсем сама.
— Липсват ли ти?
— Липсваха ми — отговори глухо тя. — Но това беше отдавна. След това аз летях дълго, летях, за да бъда сама. Самотата е всичко за клана на Орлите. В нея се съдържа целият свят. Знам, че това е правилно, но преди… преди, когато все още тъгувах за сестрите си…
Чироко се стараеше да не издаде нито един звук, да не направи нито едно движение, което би изплашило жената-ангел.
— Бяхме заедно само веднъж — въздъхна тихо Април. — Тогава, когато Гея си пое дъх в края на зимата и ни издуха върху долните земи…
— …Този ден летях носена от вятъра и се чувствах щастлива. Беше прекрасен ден. Убихме много от тях, понеже моите хора послушаха съвета ми и се качихме на въздушния кораб. Четириногите бяха изненадани, защото въздишката на Гея беше свършила. Ние обаче останахме върху цепелините, изморени и гладни, но омразата все още беше в кръвта ни и все още можехме да действаме заедно…
— …Беше велик ден. Ден, в който се пеят велики песни. Моите хора ме последваха. Последваха ме и направиха това, което им казах. Сърцето ми се зарадва, вече знаех, че скоро четириногите ще бъдат изтрити от от лицето на Гея. Това беше само първата битка в новата война…
— …Тогава видях Август и загубих разсъдък. Исках д я убия, исках да отлетя надалеч, исках да я прегърна и да плача д нея…
…Отлетях…
— Сега се ужасявам от мисълта, че някой ден въздишката на Гея ще ме понесе отново надолу, ще заколя сестра си и после ще умра. Аз съм Ариел Бързата, но достатъчно много от Април Поло е останало в мен, за да мога да живея по този начин.
Чироко бе потресена, но не можа да задържи възбуждението си от открилата се възможност. По всичко личеше, че Април е важна личност в обществото на Ангелите. Те сигурно биха се вслушали в нейните думи.
— Случи се така, че аз съм тук, за да ви помогна да сключите мир — каза тя. — Не си отивай! Моля те, не си отивай!
Април се разтрепери, но остана на мястото си.
— Мирът е невъзможен.
— Не мога да го повярвам. Много от Титанидите изпитват същата болка в сърцата си както и вие.
— Може ли агнето да се споразумее с вълка? — поклати глава Април. — Прилепът с насекомото? Или птицата с червея?
— Говориш за хищниците и тяхната плячка.
— Не. Говоря за естествени врагове. Това нещо, убийството на четириногите е заложено в гените ни. Мога… като Април мога да разбера какво мислиш. Мирът също би бил желан за нас. Всеки път ни се налага да прелитаме невъобразими разстояния, за да участваме в битката. Много от нас не могат да се справят с обратния път. Издигането към спицата е ужасно трудно и често падаме в морето.
— Просто си мислех, — кимна с глава Чироко, — че ако мога да събера представители от двете страни заедно то…
— Казах ти, че е невъзможно. Ние сме Орли. Ние не можем дори да общуваме помежду си, което би било много по-лесно от една среща с четириногите. Има и други кланове. Някои от тях са общителни, но те не живеят в тази спица. Може би, ако се свържеш с ангелите в останалите спици ще имаш по-голям късмет, в което се съмнявам.
За известно време настъпи неловко мълчание. Габи разбра, че Чироко се чувства подтисната от поражението и сложи ръка върху рамото й.
— Какво мислиш? Дали казва истината?
— Подозирам, че да. Трубадурът ми каза абсолютно същото. Не могат да контролират омразата си — отговори Чироко и погледна нагоре към Април.
— Каза ми, че си се опитвала да се срещнеш с Гея. Защо?