— Заради мирът. Исках да я попитам защо трябва да има война. Ако не беше това бих била напълно щастлива. Но тя не поиска да ме изслуша.
„Или въобще не съществува“ — помисли си Чироко.
— Все още ли искаш да я откриеш? — попита Април.
— Не знам. Не знам дали има някакъв смисъл? Не мисля, че това свръхчовешко създание би спряло една война само защото аз го моля?
— Ако сега се върнеш обратно какво ще правиш?
— Също не знам.
— Изминала си дълъг път. Сигурно е трябвало да преодолееш огромни трудности. Моите хора казват, че Гея иска да и разказват интересни истории и обича великите герои. Ти герой ли си?
Чироко си припомни как тялото на Джен се превъртя, падайки надолу в тъмното, как Панпийп побягна, обречен към смъртта си и как дънната риба едва не я уби. Сигурно един герой би се справил по-добре от нея.
— Да тя е — внезапно каза Габи. — От всички нас, само Роки имаше цел и се придържаше към нея. Ако не беше тя да ни потбутва все щяхме да си лежим в калта. Накара ни да се движим към тази цел. Може и да не я достигнем, но се обзалагам, че когато пристигне спасителния кораб ще ни завари как все още се опитваме.
Чироко бе едновременно смутена и трогната. Откакто бяха попаднали в плен тя постоянно се бореше с чувството за поражение. Беше й приятно да узнае, че все пак някой одобрява нейните действия. Но чак пък герой? Не, едва ли. Та тя бе правила само това, което трябваше да се направи.
— Мисля, че Гея ще бъде впечатлена — каза Април. — Иди при нея. Изправи се на главината и я извикай. Не се моли и недей да угодничиш. Кажи й, че имаш право да получиш някакво обяснение за всички нас. Тя ще се вслуша.
— Април? Ела с нас.
Жената-ангел се отдръпна бавно назад.
— Казвам се Ариел Бързата. Аз не съм с никой и никой не е с мен. Никога повече не ще ви видя.
Чироко знаеше, че ще сдържи думата си. Погледна към Габи, която изви очи нагоре и леко присви устни:
— Нагоре?
— По дяволите! Защо не? Има няколко въпроса, които искам да задам.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
— Не съм герой и ти го знаеш.
— Е, добре тогава — героиня.
Чироко се изсмя тихо и се обърна към Габи. Лежаха една до друга в малката пещера. Беше последният ден от четиринадесетата им зима заедно, осем месеца, откакто се намираха в спицата. От тук до главината имаше не по-повече от десет километра. Можеха да достигнат до нея само за няколко прехода, веднага след като ледът се разтопи.
— Даже и това не съм. Ако някоя от нас може да се нарече така, то това си ти.
Габи поклати права:
— Не, аз само ти помогнах. Вероятно би било много по-трудно за теб, ако не бях тук, но това е всичко…
Чироко нежно погали ръката й.
— Аз просто бях винаги около теб — продължи Габи. — Вярно, че ти помогнах да се справиш в някои трудни ситуации, но това не значи, че съм герой. Един герой не би се опитал да изхвърли Джен в бездната без парашут. И още нещо. Ти би го направила и само, докато аз нямаше да мога.
Помълчаха известно време, всяка заета със собствените си мисли.
Чироко не беше сигурна, че Габи казва истината. В някои отношения си беше точно така, макар че самата тя никога те би го признала на глас. Габи не би ги довела тук — просто не беше лидер.
„Но нима аз съм?“ — запита се тя. Разбира се, че бе положила достатъчно усилия, за да бъде лидер, но се съмняваше, че би могла да достигне главината сама.
— Беше забавно нали? — тихо попита Габи.
Чироко истински се учуди. Нима тези осем месеца изтощителни усилия биха могли да се нарекат забавни?
— Не мисля, че това е думата, която бих използвала.
— Така е. Права си. Но ти знаеш какво имам предвид.
Да тя знаеше и тома бе достатъчно странно. Едва сега можа да си обясни депресията, която я бе обхванала през последните няколко седмици. Пътешествието скоро щеше да свърши и всичко щеше да се изясни. Или щяха да намерят начин да се върнат на Земята или не.
— Не искам да се връщам на Земята — прошепна Чироко.
— Аз също.
— Но не можем просто така да се върнем назад.
— Ти по-добре знаеш.
— Не. Само защото съм голям инат. Трябва да продължим. Дължа го на Април и Джен, както и на всички останали. Трябва да разберем какво се е случило с нас и защо.
— Хайде, извади тези саби.
— Очакваш неприятности?
— Не и такива, при които сабите биха помогнали. Бих се чувствала обаче по-добре, ако държа една от тях в ръка. Предполага се, че съм герой, нали така?
Габи не каза нищо. Коленичи до раниците и започна да тарашува из тях. Не след дълго намери двете къси саби, извади ги и подаде идната на Чироко.
Бяха застанали близо до върха на съоръжението, което по всяка вероятност би трябвало да бъде последното стълбище. Подобно на това, по което се бяха изкачили до дъното на спицата, то се извиваше по спирала около кабела. Самият кабел се беше появил отново, когато се добраха до върха на дългия, оголен склон, маркиращ границата между гората и горния клапан на спицата. Катеренето по отвесния склон се оказа много трудно. Отне им два дни изтощителна работа с пикелите, въжетата и алпинистките клинове.