Чироко почувства как в нея се надига опустошителна вълна от гняв, изтривайки последните следи на страха. Размаха заплашително сабята, изкрещя в нощта и продължи да крещи, докато по бузите й потекоха сълзи.
— Искам да те видя! Преминахме през невъобразими трудности, за да застанем тук пред теб. Земята ни изкашля абсолютно голи в този свят, но ние успяхме да си пробием път до върха му. С нас се отнесоха жестоко. Дълго време ни подхвърляха според нечии неразбираеми прищевки. Ти бръкна с ръка в душите ни и се опита да ни отнемеш достойнството, но не може да ни сломиш. Предизвиквам те да се покажеш и да ми дадеш отговор на всичко това! Отговори ми какво си направила с нас или ще посветя целия си живот, за да те разруша напълно. Не се страхувам от теб! Готова съм да се бия!
Не можа да разбере от колко време момичето я дърпаше за ръкава. Погледна надолу, постепенно се успокои и успя да се концентрира. Габи изглеждаше уплашена, но стоеше непоколебимо малко встрани.
— Може би — проговори плахо тя. — А-а, може би не разбира английски.
Чироко изпя предизвикателството на езика на Титанидите. Използва високата, патетична тоналност, на която обикновено се пееха легенди и притчи. Тъмната твърд на стените отрази песента многократно и главината зазвъня, изпълнена с дръзката мелодия.
Изведнъж подът започна да се тресе.
— А-а-а-а-а-а-а-а-а-з…
Беше една единствена нота, една дума, дума ураган.
— Т-е-е-е-е-е-е-е-е-е…
Чироко падна на колене, подпря се с ръце и безмълвно погледна към Габи, която лежеше по очи, плътно притисната към пода.
— Ч-у-у-у-у-у-у-х…
В продължение на много минути думата продължаваше да ечи, постепенно преминавайки в басов вой, подобен на звука, който издава алармена сирена, когато спре да се върти. Подът престана да се клати и Чироко повдигна глава.
В лицето я удари ослепителен блясък.
Тя заслони с ръка очите си, присви ги и и погледна към ярката бяла светлина. Огромната завеса, закриваща досега една от стените се бе отдръпнала встрани. Пет километра висока, тя се издигаше от пода, простирайки се до самия таван. Зад нея се виждаше кристално стълбище, което искреше болезнено, губейки се нагоре. Чироко не можа да издържи и отмести погледа си от него.
В този момент усети, че Габи отново я дърпа за ръкава.
— Да се махаме от тук — бързо прошепна тя.
— Не. Дошла съм, за да говоря с нея.
С неимоверни усилия успя да опре длани на пода и да се отблъсне нагоре. Оказа се, че е лесно да се изправи на крака, но да остане в това положение бе съвсем друго нещо. Единственото желание, което изпита бе да изпълни предложението на Габи. Нейното перчене преди малко сега й изглеждаше като пристъп на делириум тременс.
Започна бавно да пристъпва към светлината.
Отворът беше около двеста метра широк, заобиколен от всички страни с кристални колони. Вероятно това бяха горните крайща на носещите кабели. Поглеждайки нагоре тя забеляза, че усуканите нишки на кабелите се развиват. Всяка от тях, преминавайки през сложни извивки се съединяваше с плетеница, подобна на огромна кошница, покриваща целия покрив. Всъщност това беше невъобразимо здравият опорен възел, който поддържаше целостта на огромното същество, наречено Гея.
Чироко се намръщи. Една от нишките бе скъсана. След като разгледа тавана по-внимателно й се стори, че прилича на стар пуловер, с който някое палаво котенце си е поиграло добре — целият беше разнищен и раздърпан.
Това я накара да се почувства малко по-уверена. Колкото и да бе могъща Гея, явно бе имала значително по-добри дни.
Приближиха се до първото стъпало на стълбището и стъпиха върху него. То издаде нисък органен звук, който продължи да звучи, докато се изкачваха. Седмото стъпало повиши височината му с половин тон, а тринадесетото с още половин. Продължиха да се изкачват по тази своеобразна хроматична гама и когато достигнаха първата октава, започнаха да се прокрадват метални обертонове.
Изведнъж без всякакво предупреждение от ляво и дясно рукнаха оранжеви пламъци и двете буквално подскочиха три метра във въздуха преди ниската гравитация да ги спре и спусне бавно надолу.
След всичко това гневът отново се надигна в Чироко. Вярно, че бе внушително и страшно, вярно че коленете им се разтрепериха и зъбите им затракаха, тъй като тази демонстрация на груба сила бе предназначена да накара и най-смелия да запълзи. Но също така бе вярно, че на Чироко тя оказа точно обратния ефект. Бог или не, всички тия неща бяха евтини трикове и явно разчитаха на това, че нервите на тези, върху които се прилагаха вече бяха доста изпилени.