Двете жени се бяха разположили в противоположните крайща на овехтялата кушетка. След като постави чашите на малките масички пред всяка от тях Гея прекоси с пухтене стаята, намести туловището си в един голям стол с високо облегало, после изхриптя и скръсти ръце в скута си.
— Попитайте ме нещо — тихо каза тя и се наклони очаквателно напред.
За секунда Чироко и Габи се спогледаха, след което отново се обърнаха към Гея. Настъпи кратко мълчание.
— Ти говориш английски — констатира Чироко.
— Това не е въпрос.
— Как така говориш английски? Къде си го учила?
— Гледам телевизия.
Чироко знаеше какво още иска да попита, но не беше сигурна дали трябва да го направи. Да предположим, че това създание е последното от съществата, построили Гея? Тъй като все още не бе получила някакво доказателство, че Гея в действителност е един организъм, както бе казала Април, то беше много възможно тази личност тук да си мисли, че е Богиня.
— Какво ще кажеш за това… това шоу навън? — попита Габи.
Гея махна с ръка.
— Всичко това мила, се прави с огледала. Както се казва — ловкост на ръцете. — въздъхна тя и ги погледна стеснително. — Исках да ви изплаша, в случай, че не сте истински герои. Направих го по най-добрия начин, който мога. Мислех също, че след това ще ни бъде по-лесно да общуваме тук — комфортна обстановка, храна, напитки… Мога ли да ви предложа нещо за хапване? Кафе? Кокаин?
— Не, аз бих… не каза ли…
— Кафе? — прекъсна я Гея.
— …Кокаин?
Кокаинът щипеше в носа й. Чироко обаче се почувства по-спокойна и сега се страхуваше значително по-малко, отколкото преди да влезнат в главината. Облегна се удобно на кушетката и погледна в очите съществото, което наричаше себе си Гея.
— Каза, че са огледала… Тогава ти какво си?
Усмивката на Гея стана още по-широка.
— Право в сърцевината на нещата, а? Обичам прямотата. — сви устни тя и се замисли.
— Какво точно искаш да знаеш? Какво е това, или какво съм аз? — попита след малко Гея, после сложи ръце върху огромните си гърди и без да чака отговора продължи: — Аз съм три вида живот. На първо място, моето тяло, което всъщност е средата, в която се движехте досега. След това идват моите създания, такива като Титанидите например. Те ми принадлежат, но не се контролират от мен. И накрая — моите инструменти, които живеят отделени от тялото ми но въпреки това са част от самата мен. Притежавам и някои възможности за въздействие върху съзнанието. Много са полезни при създаването на илюзии, като тези, които току що видяхте. Наречи ги хипноза и телепатия, макар че не са нито едното, нито другото…
…Мога да създавам и същества, които са материално продължение на моята воля. Това, което сега виждате пред вас е на осемдесет години и е единствено по рода си. Имам и други — най-различни видове. Именно те построиха тази стая и мраморното стълбище отвън. За целта откраднах идеи от филмите. Аз съм голям киноман. Както разбрах ти също…
— Да, но да стигнеш чак дотам, че…
— Знам, знам — въздъхна Гея. — Виждаш ли, беше дяволски досадно, но просто реших, че трябва да ти говоря по този начин. Когато преди малко, ти казах „аз те чух“… Е добре — използвах горния клапан на Океан вместо ларинкс, издухвайки въздух от спицата. Там долу стана малък ад. Тези три думи покриха със сняг целия Хиперион. Но появявайки се пред вас в това тяло се надявах да ви внуша нещо друго. А то е, че аз съм просто една лекомислена стара жена, една стара жена, която е съвсем самотна тук горе…
За момент настъпи тишина, после Гея въздъхна още веднъж, присви очи и погледна към Чироко.
— Ти май все още подозираш точно това, нали?
— Аз… не знам какво да мисля. Даже и да ти повярвам, аз все още… аз все още не знам какво си ти.
— Аз съм Титан. Искаш ли да знаеш какво е Титан? — попита тя, облегна се назад в креслото си и погледът й се зарея накъде далеч.
— Това, в което в действителност съм, отдавна е потънало в забрава…
…Със сигурност знам единствено, че сме много стари. Не сме продукт на естествено развитие — някой ни е направил. Живеем 3 000 000 години и сме тук от около хиляда наши поколения. През това време сме се променили, макар и не чрез еволюционни процеси, не по начина, по който вие ги разбирате. Голяма част от историята ни е загубена безвъзвратно в миналото. Не знаем каква раса ни е построила, нито с каква цел. Достатъчно е да се каже, че нашите създатели са ни направили много добре. Те са си отишли, но всъщност са тук. Допускам, че техните потомци все още живеят в мен, но ако това е така то отдавна са забравили предишното си величие. Често получавам съобщения от моите сестри, разпръснати из цялата галактика. В никое от тях не се говори за създателите.