Затвори очите си за няколко секунди, после отново ги отвори и зачака.
— Добре — нетърпеливо произнесе Чироко. — Но ти пропусна доста подробности. Как си дошла тук? Каза, че слушаш радио. Можеш ли да говориш по него? И ако можеш, защо досега не си установил контакт със Земята? Ако…
Гея вдигна ръка, усмихвайки се под мустак.
— Моля те, едно по едно. Освен това правиш твърде много предположения. Какво не кара да мислиш,, че съм дошла тук отнякъде? Аз съм родена в тази система, точно както и ти. Моето родно място е Рея. В този момент зародишът на дъщеря ми се развива на Япет. Около Уран обикаля цялото семейство Титани. Именно те съставят невидимите пръстени. Много по-малки са от мен — аз съм най-големият Титан в тази част на галактиката.
— Япет? — извика Габи. — Но една от причините, поради които ние…
— Спокойно. Всичко ще ви обясня. По този начин ще си спестите експедицията до там…
— Ние не можем да пътуваме между звездите. Всъщност въобще не можем да се придвижваме, с изключение на някои незначителни корекции на орбитата.
— По периферията на колелото произвеждам яйца. Собствената ми ротация им придава голяма скорост и когато ги освободя те се изстрелват в пространството. Старая се да ги насоча колкото се може по-добре, но поради големите разстояния, да се удари предварително набелязаната цел е доста трудно, тъй като веднъж изхвърлени повече не могат да се направляват.
Когато попаднат на подходящо небесно тяло, те се захващат за него и пускат корен. Япет например е идеално място — нито много голям, нито много малък, няма въздух, скалист е и слънцето го осветява достатъчно силно. След около 50 000 години младият Титан е готов да се роди. В края на този период дъщеря ми вече беше покрила изцяло едното полукълбо на Япет. Това стана преди седемдесет и пет години и затова тогава едната му страна изглеждаше значително по-светла от другата.
След като се развие напълно, детето Титан започва да се свива, докато се превърне в дебела лента обикаляща повърхността на кълбото от полюс до полюс. Този път се наложи дъщеря ми да се зарови много дълбоко. Трябваше да достигне чак до ядрото на луната, за да се сдобие с жизненонеобходимите й елементи. Страхувам се, че Япет вече е напълно изтощен. Баба ми, а преди това и нейната майка също са използвали тази луна.
В момента дъщеря ми е заета със синтеза на горивото, което ще й позволи да се откъсне от Япет. Това ще се случи след пет или шест години. Когато бъде готова, но нито един ден по-рано, защото след като веднъж се роди трябва да е събрала цялата маса, която въобще ще притежава до края на живота си, тя ще се отблъсне от Япет. И струва ми се, че когато това стане той ще се разпадне, като онази другата луна, от която навремето се формираха Пръстените на Сатурн.
— Имаш предвид, че Титаните са причинили появата на Пръстените — попита Габи.
— Не го го ли казах достатъчно ясно преди малко? — Гея изглежда леко се ядоса, но веднага й мина, явно самата тя бе напълно погълната от собствения си разказ.
— Беше много отдавна и не можете да ме държите отговорна за това. Та исках да кажа, че след като веднъж дъщеря ми се освободи, постепенно ще забави скоростта си и ще започне да се върти около себе си точно като мен. Тази част от нея, която ще се сформира като главина на колелото й, сега все още е прикрепена към повърхността на Япет. В космоса тя ще се свие в центъра, изтегляйки след себе си спиците. След това ще ускори въртенето, ще стабилизира орбитата си и постепенно ще започне да се пълни с въздух, за издига вътре в себе си планини, за да се подготви за създанията, които ще… е, мисля че схванахте какво ще стане. Ставам много бъбрива, когато говоря за дъщеря си. Предполагам, че всички родители са такива.
— Не, не разказът ти е много увлекателен — успокои я Чироко. — Вътре в дъщеря ти също ще има Титаниди, ангели и цепелини така ли?
— Не, съмнявам се, че ще има Титаниди. Ако те й харесват, ще трябва да си измисли сама, както направих аз.
— Май не разбирам какво имаш предвид — поклати глава Чироко.
— Не толкова сложно. Повечето от видовете, които са в мен са потомци на съществата, които Титанидите са подслонили още при създаването на нашата раса. Всяко яйце, което изстрелвам съдържа семената на милиони породи, такива като електронните растения например. Не мисля, че моите създатели са се интересували много от машини. Просто са отглеждали всичко, от което са имали нужда — от дрехите до самите къщи…