— С Титанидите и ангелите обаче, нещата са по-различни. Вие се учудвахте преди да свикнете с тях, как е възможно да приличат толкова много на хората. Отговорът е прост — използвах хората за модел. Титанидите ми се отдадоха лесно, но ангелите… Имах много главоболия с тях! Разказвачите, които ги описваха по радиото явно притежаваха много повече въображение отколкото практически усет. Трябваше да ги конструирам с огромни крила, за да могат да се отлепят от земята, даже при ниската гравитация и високото въздушно налягане в мен. Признавам, че не приличат на библейския модел, но действат! Виждаш ли основният проблем беше…
— Ти сама си направила ангелите? — прекъсна я Чироко. — Абсолютно целите, до най-малкото перце?
— Не го ли казах достатъчно ясно преди малко? Проектирах тяхната ДНК. Това за мен не е по-трудно отколкото за теб да направиш от глина някакъв модел.
— Всичко в ангелите е конструирано от теб? И си взела основната идея от разказите по радиото? Но това значи, че те не могат да бъдат много стари като раса. Имам предвид твоите стандарти.
— Титанидите съществуват по-малко от век. Ангелите са още по-млади.
— Тогава… тогава ти си Бог. Не искам да намесвам теологията, но мисля, че знаеш какво имам пред вид.
— Ами за всички практически цели тук в моето малко ъгълче от вселената… да, аз съм Бог. — усмихна се Гея и скръсти ръце. Изглеждаше доста самодоволна.
Чироко погледна с копнеж към вратата. Би било прекрасно, ако сега стане, излезе през нея и се опита да забрави всичко, сякаш никога не се е случвало.
„Нима има някакво значение“ — запита се тя, — „дали тази личност тук е последният оцелял от създателите на гигантското съоръжение, побъркал се е от самота? Така или иначе явно, че именно това същество управлява този свят наречен Гея. Абсолютно все едно е дали се идентифицира с него или не, важното е, че притежава върховната власт.“
Странно, обаче Чироко се улови, че в определени моменти тази жена й харесва, но после си припомни с каква цел бе дошла чак тук на главината.
— Има две неща, за които искам да те помоля — опита се да говори колкото се може по-меко тя.
Гея трепна и застина нащрек.
— Да? Продължавай. Интересно, но аз също искам да те помоля за две неща.
— Ти? Да ме помолиш? — учуди се Чироко. Не бе очаквала такъв развой на нещата. Беше достатъчно ядосана от това, което се случи с Рингмастър. Знаеше, че с нея и с нейния екипаж се бяха отнесли отвратително, но почувства, че е много трудно да го каже на една Богиня. В този момент най-много от всичко желаеше да има поне една хилядна от смелостта, която прояви там отвън на главината, крещейки предизвикателства в тъмнината.
— Какво бих могла да направя за теб — най-после попита тя.
— Може би ще бъдеш доста изненадана. — усмихна се Гея.
Чироко погледна към Габи, която леко притвори очи и тайничко й стисна палци.
— Първо… ъ-ъ, първото засяга Титанидите… — започна Чироко и млъкна.
Прокле се наум, защото това трябваше да бъде второто, но после реши, че така е по-добре. Нищо не пречеше да опипа почвата.
— Една от Титанидите… Казва се Трубадур — продължи тя и изпя името. — Той ме помоли да… помоли ме, ако някога се добера достатъчно близо до теб, ако някога те видя, да те попитам защо трябва да има война.
Гея се намръщи, но явно беше смутена, а не ядосана.
— Сигурна съм, че си си направила съответните заключения — промърмори тя.
— Така е. Направих ги. Ненавистта срещу ангелите е заложена в тях. Това е инстинкт. Омразата към Титанидите пък е заложена в ангелите.
— Абсолютно вярно.
— Тогава след като ти си ги направила, то би трябвало да имаш някаква причина, за да…
Гея я погледна изненадано.
— Да, разбира се. Аз исках да има война. Никога не бях чувала за войните, докато не започнах да гледам вашата телевизия. Изглежда, че вие, хората много ги обичате. Всеки няколко години избухва по една война. Помислих си, че не лошо и аз да опитам.
Доста дълго Чироко стоя тъпо, без да може да измисли какво да каже. По едно време осъзна, че устата и е зяпнала.
— Каза го сериозно, нали? — най-после успя да проговори тя.
— Напълно сериозно.
— Просто не знам как да го разбирам.
— Бих искала да не се страхувате от мен — въздъхна Гея. — Уверявам ви, че сте в безопасност.
— Но как можем да знаем това? — наклони се напред Габи — Ти… — понечи да продължи тя, но стисна зъби и погледна към Чироко.
— Аз разруших вашия кораб. Вторият въпрос в списъка нали? Сигурна съм. Има много неща, които не знаете. Искате ли още малко кафе?
— Не сега, благодаря — нетърпеливо каза Чироко. — Гея, или Ваша светлост или как там още трябва да се обръщам към теб…