„Но това беше преди години“ — подсети тя себе си.
…Слепоочията й пулсираха. Сваляха бинтовете. Като на кино. Адски срамно е, че не може да се види. Фантазията й заработи — множество зяпачи са се скупчили наоколо и тръпнат в очакване, чува се тихото прищракване на фотоапаратите, мръсните марли падат покрай леглото и се надиплят на пластове… И тогава: „О… О… Докторе, та тя е толкова красива!“
Но Чироко знаеше, че това не е вярно. Бяха я предупредили какво да очаква. Два чудовищни отока и ожулена червеникава кожа. Чертите й бяха непроменени, нямаше белези, но и не беше се разхубавила. Носът й все така смътно наподобяваше томахавка, но какво от това? Никога не е чупен, пък и гордостта не й позволяваше да го коригира от чисто козметични съображения.
(Между нас да си остане, тя мразеше този нос и подозираше, че именно на него, както и на високият си ръст дължи това, че именно на нея повериха командването на „Рингмастър“. Упражняваше се известен натиск на този пост да бъде избрана жена, но хората, от които зависеха тези неща, едва ли биха се решили да сложат някое хубавичко миньонче начело на един толкова скъп космически кораб.)
Скъп космически кораб.
„Чироко, ти пак започна да забравяш. Ухапи си езика.“
Направи го и усети вкуса на топлата кръв…
…И видя замръзналото езеро да се устремява нагоре, за да я посрещне, почувства как лицето й се удря в таблото, вдигна глава от стъкления капак, който изведнъж се затъркаля надолу, към бездънния кладенец, зейнал на мястото на илюминатора. Нечие тяло се хлъзна сред отломките и тя се опита да го хване за глезена…
Ухапа се още веднъж — с все сила, и ръката й усети някакъв допир. Векове слес това почувства как нещо я пипа по коляното. Двете усещания се сляха в едно и тя разбра, че е докоснала себе си.
Това, което последва в мрака, приличаше на лудост, на нещо като оргия. Любовта, която изпита към собственото си тяло в този миг на преоткриване, я доведе до делириум. Сви се на стегнато кълбо, като облизваше и хапеше всичко, до което успяваше да се докопа, а ръцете й бясно щипеха и мачкаха плътта. Тялото й бе гладко и обезкосмено, хлъзгаво като змиорка.
Опита се да диша и нещо гъсто, подобно на желе, бавно заструи в ноздрите й. Не беше неприятно. Оказа се, че дишането не е нищо сложно, навремето й беше навик.
Внезапно зазвуча тих, бавен, басов ритъм — това би трябвало да е туптенето на сърцето й.
Каквото и да правеше, успяваше да докосне само собственото си тяло. Опита се да плува, но скоро се отказа, защото не можеше да разбере дали изобщо се движи.
Докато обмисляше какво още да направи, неусетно заспа.
Събуждането се оказа верижен, нестабилен процес. Доста време недоумяваше дали спи или е будна. Ухапванията не помагаха. Може би просто сънуваше, че го прави?
„Как е възможно да спя в такава ситуация?“ — помисли В секундата, когато си го помисли, Чироко вече не бе сигурна дали въобще е мигвала. Разликите между отделните състояния бяха твърде малки, а усещанията твърде незначителни, за да могат да добият определена форма. Сън, видение, дрямка, блян, лудост, тревога, сънливост — липсваше й контекстът, за да съумее да придаде значение на всяка от тези думи.
Ужасът завладя цялото й същество и пулсът й се ускори. Започваше да полудява и го осъзнаваше. Съпротивлявайки се, тя се вкопчи здраво в личността, която току-що бе реконструирала и я измъкна от вихъра на умопомрачението.
Име — Чироко Джоунз. Години — тридесет и четири. Раса — не беше бяла, но не беше и негърка.
Не се чувстваше поданик на никоя държава, водеше се американска поданичка, но в действителност бе член на Третата Култура на многонационалните корпорации. Всеки по-голям град на Земята си имаше своето Янки Гето, с удобните къщи, английските училища и заведенията за бързо хранене. Чироко бе живяла в повечето от тях. Приличаха на нещо като казарми за отрепки, но с недотам гарантирана сигурност.
Майка й често работеше за енергийните компании като инженер-консултант. Нямаше съпруг и не възнамеряваше ражда деца, но не беше предвидила тъмничаря арабин. Той я изнасили в затвора, където се бе озовала след един граничен инцидент между Ирак и Саудитска Арабия. Докато представителят на „Тексако“ уреждаше нейното освобождаване, на бял свят се появи Чироко. Малко след това в пустинята бяха забелязани няколко ядрени взрива и граничният инцидент се превърна в локална война, по време на която ирански и бразилски войски превзеха затвора. Когато политическото равновесие бе възстановено, майката на Чироко отиде в Израел. Пет години по-късно заболя от рак на белия дроб. Следващите петнадесет години прекара в лечение, като се подложи на почти толкова болезнени процедури, колкото самата болест.