Чироко израсна висока и самотна. Майка й беше единствената й приятелка. За пръв път видя Съединените щати когато навърши дванадесет години. По това време вече умееше да чете и да пише, така че американската образователна система не успя да я осакати кой знае колко. Емоционалното й развитие обаче бе друго нещо. Не си създаваше лесно приятели, но беше безгранично лоялна към тези, които вече имаше. Нейната майка бе възприела доста странни идеи относно методите за възпитание на едно младо момиче — освен стрелба и карате, те включваха и уроци по танци и дикция. Външно не личеше да й липсва самувереност. Само тя обаче знаеше колко плахост и уязвимост се крие зад тази маска. Нейната най-голяма тайна беше начинът, по който изпързаля психолозите на НАСА, за да й поверят командването на космическия кораб.
„Доколко всичко това беше истина?“ — тя често си задаваше този въпрос. Нямаше смисъл да се самозалъгва — отговорността на командира я уплаши. Нищо чудно всички командири тайно да чувстват същия страх и дълбоко в себе си да се съмняват, че не са достатъчно добри за да поемат огромната отговорност. Но това беше от ония неща, за които не се пита. Ами ако другите не се страхуваха? Тогава нейната тайна ставаше безсмислена.
Изпълни се с учудване: защо всъщност бе поела командването на космически кораб, щом не го е искала? Какво искаше тя?
„Копнея да се измъкна от тук“ — опита се да изрече тези думи на глас. — „Копнея нещо да се случи.“
Междувременно нещо вече се беше случило.
Почувства как лявата й ръка докосва някаква стена. След време се допря до друга, този път отдясно. Повърхността и на двете стени беше топла, гладка и еластична. Винаги си бе представяла, че точно такива трябва да бъдат стените на стомаха. Можеше да усети движението им с длан.
И ето, че те започнаха да се стесняват.
Лежеше заклещена с главата напред в нещо като тунел. Стените се раздвижиха в равномерни контракции. За пръв път в живота си Чироко изпита клаустрофобия. Никога преди не й беше пукало от тесните, затворени пространства.
Стените пулсираха и с вълнообразни движения я изтласкваха напред. Главата й се приплъзваше през някаква хладна, шуплеста маса. Притисната бе от всички страни. От белите й дробове се надигна бълбукаща течност, Чироко започна да кашля, да се задавя, вдъхна дълбоко въздух и устата й се изпълни с песъчинки. Последва нов пристъп на кашлица и от гърлото й пак рукна бълвоч, но сега раменете й бяха свободни, така че успя да гмурне глава в тъмнината за да избегне поглъщането на още някаква гадост. Започна да хрипти и да плюе, след което премина изцяло на дишане през носа.
Освободи ръцете си, после бедрата, и се зае да се разрави с шуплестата материя, която я обгръщаше. Смърдеше на нещо познато от дните надетството, прекарани във влажното и празно мазе, чието тясно пространство възрастните използваха само когато се спукаше някоя канализационна тръба. Смърдеше като боклука, из който се бе ровила като деветгодишно хлапе.
Измъкна първо единия, после другия крак и успя да се съвземе, като пъхна глава във въздушния джоб, който се бе образувал в пространството между ръцете и талията. Дишането й се възстанови, придружено от плахи спазми.
Зад врата й се ронеха парченца мърсотия, плъзгаха се надолу по тялото й и задръстваха нейното въздушно пространство, което току-що си бе извоювала. Макар и погребана, тя все още беше жива. Трябваше да започне да рови, но ръцете й не ставаха за това.
Преборвайки се с паниката, Чироко напрегна крака, за да се изтласка нагоре. Мускулите й се вързаха на фльонга, ставите изпукаха, но усети, че пластът над нея поддаде. Главата й изскочи като тапа на светлина и въздух. Тя криво-ляво измъкна едната си ръка от пръстта, после и другата и сграбчи нещо, което при допир приличаше на хладна трева. Изпълзя от дупката на четири крака и се строполи възнак. Зарови пръсти в благословената земя и плака докато неусетно заспа.
Чироко не желаеше да се събужда. Съпротивляваше се, като се преструваше, че спи. Когато почувства, че тревата помръква и тъмнината се завръща, тя бързо отвори очи.
На сантиметри от носа й лежеше резедав килим, който приличаше на трева и ухаеше на нея. Такава зеленина можеше да се види само по най-добрите игрища за голф. Тази обаче изглеждаше по-топла от въздуха, което бе неестествено. Възможно бе изобщо да не е трева.