Но във всичко това нямаше капка смисъл. Ако му се услаждаше пластмасата, защо пък Чироко да не му е по вкуса? Нима капитаните на космически кораби му се виждаха твърде жилави?
Беше погълнало целия кораб — и такива огромни залъци като блока на двигателя, и ситните хапки като парченцата счупено стъкло, и фигурите с космически скафандри и с огънати шлемове…
— Бил! — изкрещя тя и скочи на крака. Всеки мускул на тялото й се изопна до скъсване. — Бил! Аз съм тук! Аз съм жива! Къде си?
Плесна се по челото с длан и изхлипа. Само ако можеше да се пребори с мътилката в главата, която забавяше мислите и размиваше спомените. Не че беше забравила за екипажа, но едва сега направи връзката между него и новородената, гола и обезкосмена Чироко, която бе стъпила на тази топла почва.
— Бил! — отново изкрещя тя. После бавно се свлече на колене и конвулсивно започна да скубе тревата.
Опита се да се успокои и да обмисли нещата. Най-вероятно Съществото го бе погълнало заедно с отломките. Но Бил беше ранен. В мига, в който си го помисли, се сети, че и тя е ранена. Внимателно огледа бедрата си, но не откри нито една драскотина. Това все още не доказваше нищо. Може да е прекарала в утробата на Звяра пет години а може би само няколко месеца.
Нищо чудно някой от останалите също да бъде изхвърлен на повърхността. Най-вероятно някъде отдолу, на около метър и половина дълбочина, да се намира анусът на огромната отделителна система.
Чироко седна на земята и зачака.
След около половин час (дали пък не бяха само десет минути?) разбра, че няма смисъл. Съществото беше огромно. Схруска Рингмастър като бонбонче. Органите му обхващаха голяма част от подземния свят на Темида и беше глупаво да се мисли, че един единствен отвор е в състояние да обслужва цялата система. Сигурно наоколо бяха разпръснати още много отвърстия и те можеха да изхвърлят и останалите членове на екипажа.
Малко по-късно в главата й се появи друга мисъл. Осъзна, че те ще пристигат поотделно, но все пак ще дойдат, и я обзе чувство на благодарност. Идеята й беше проста — самата тя беше гласна, жадна и адски мръсна. Сега водата бе нещото, от което имаше най-голяма нужда. Това важеше и за другите.
Местността наоколо бе леко полегата. Би искала да се надява, че някъде в подножието на склона минава поток.
Стана и побутна с крак купчината метални отпадъци. Щеше да се озори при носенето, но засега това бяха единствените неща, които можеше да използва. Взе единия от по-малките пръстени, после вдигна най-големия, който всъщност представляваше долната част на шлема. По него все още висяха детайли от онова, което навремето се наричаше електронно оборудване.
Не беше кой знае какво, но щеше да свърши работа. Чироко окачи най-голямата халка през рамо и тръгна надолу по хълма.
Каменистият поток, който се виеше през долчинката, завършваше с двуметров водопад. Отдолу, под водопада, се бе образувал малък водоем, запълнен с прозрачна вода. Клоните на огромните дървета се сключваха като арка над главата й и закриваха напълно небето. Тя се покатери върху една скала близо до ръба на езерцето и се опита да прецени дълбочината, като я блазнеше мисълта да се гмурне в него веднага.
Успя да устои на изкушението. Водата изглеждаше чиста, но кой би могъл да каже какво съдържа? Прескочи ската, който обазуваше водопада. Какво по-лесно при четвърт g? След кратка разходка се озова на песъчливия бряг.
Водата беше топла, сладка и пускаше мехурчета — най-хубавата, която някога бе вкусвала. Напи се до насита, после клекна и ожесточено започна да се мие, като се жулеше с пясък и си отваряше очите на четири. Водоемите бяха опасни места. След като привърши с къпането, за пръв път откакто се беше събудила, се почувства човек. Седна на влажния пясък и цопна нозете си във водата.
Макар и по-студена от въздуха и от почвата, тя все пак беше изненадващо топла за ручей, който по всичко личи се захранваше от някой планински глетчер. Чироко установи, че хипотезата им за топлинните източници на Темида имаше смисъл. Доста оскъдните слънчеви лъчи в орбитата на Сатурн не осигуряваха достатъчно топлина за почвата. Но триъгълните перки, които сега бяха разположени долу, вероятно бяха устроени така, че да поглъщат и съхраняват слънчевата топлина. За секунда си представи пълноводни подземни реки от гореща вода, циркулиращи на стотици метри под земята.
Време беше да тръгва, но все още се колебаеше накъде. От другата страна на потока местността отново започваше да се издига. По-лесно бе да върви надолу по течението, за да стигне до някаква равнинна местност.