— Забелязах нещо подобно, когато се събудих — каза Габи. — Какво мислиш, че е?
— Мисля, че изпускаме някакви секрети, които отравят тревата. Ако е истина, това значи че не бихме се харесали на местните хищници, които биха се заинтересували от нас.
— Добри новини!
— И лоши. Това може да значи, че имаме много по-различен метаболизъм от тукашните твари, което не е добре от гледна точка на собствената ни прехрана.
— Не можеш ли да кажеш нещо по-весело?
— Ти ли си това там, на горния край?
Чироко присви очи срещу бледо зелената светлина. на това място реката течеше по права линия доста надалеч и точно на завоя се мержелееше малка изправена фигурка.
— Да. Ако това нещо на завоя, което ми маха с ръце си ти.
Габи нададе радостен вик, който прозвуча болезнено в миниатюрната слушалка. След секунда Чироко чу същия вик, но този път много по-тихо. Тя се засмя, после почувства, че усмивката й става все по-широка и по-широка. Не би искала да започне да тича, щеше да прилича на нископробен филм, но въпреки това вече тичаше срещу Габи, която също затича, правейки абсурдно дълги скокове поради слабото притегляне.
Сблъскаха се силно, оставайки без дъх за секунда и Чироко сграбчи малката Габи в обятията си, вдигайки я във въздуха.
— По д-д-дяволите, изглеждаш т-т-толкова добре — едва успя да промълви Габи. левият й клепач трептеше конвулсивно, а зъбите й тракаха.
— Хей, задръж, успокой се — приласка я Чироко, разтривайки с две ръце гърба й. Усмивката на Габи беше толкова широка, че бе болезнено да я гледаш.
— Съжалявам, но мисля, че ще изпадна в истерия. Не е ли смешно? — и тя започна да се смее, като издаваше остри, режещи ухото звуци. Не след дълго смехът й премина в дрезгави хрипове. беше се вкопчила в Чироко, достатъчно здраво, за да й счупи ребрата. чироко не се съпротивлявяше, просто леко се отпусна на пясъка, повличайки я със себе си и продължи да я успокоява. Огромни, поради слабото притегляне сълзи, закапаха върху раменете й.
Чироко не бе сигурна в кой момент успокоителните прегръдки се превърнаха в нещо друго. Габи изпадна за дълго в стресово състояние и за Чироко бе напълно естествено да я задържи в обятията си, галейки я нежно, докато се съвземе. После Габи, напълно естествено отвърна на ласките й и двете се притиснаха силно една към друга. Ситуацията започна да изглежда малко необичайна в момента, в който тя осъзна, че целува Габи и Габи отвръща на целувките й. Помисли си, че може би трябваше да спрат, но разбра, че не го желае. Не можа да разбере, дали сълзите, които мокреха устните й са нейни, или на Габи.
В действителност прегръдката им така и не можа да се превърне в истински акт. Те се триеха една в друга, целуваха се уста в уста и когато оргазма настъпи, това което бяха правили до него им се стори почти нереално.
Всичко свърши и изглежда, че беше най-добре да се опитат да забравят. Все пак някой трябваше да каже нещо.
— Добре ли си сега?
Габи кимна с глава. Очите й все още блестяха, но бе усмихната.
— Засега да, но вероятно не за дълго. Сънувам кошмари и то такива, че ме е страх да заспя.
— С мен е почти същото. Знаеш ли, не съм виждала по-смешно създание от теб?
— Това е така, понеже нямаш огледало.
През цялото време докато вървяха, Габи не спря да говори. Сърдеше се, когато Чироко се отдалечаваше от нея. решиха да спрат за почивка и се придвижиха на по-закрито място сред дърветата. Седнаха на тревата — Чироко се облегна на един дънер, а Габи се сгуши в нея.
Продължи да разказва за своето пътешествие надолу по реката, но темата, към която постоянно се връщаше или от която просто не можеше да избяга бяха нейните преживелици в утробата на Съществото. Приличаше на изтощителен сън, който нямаше нищо общо с това, което самата тя бе преживяла, но може би се дължеше на неадекватността на думите.
— Събуждах се няколко пъти в тъмнина — разказваше Габи. — Когато бях будна не чувствах и не чувах нищо. Знаех само, че не искам да остана повече там.
— Аз се връщах назад във времето към неща, които вече съм преживяла. Бяха изключително живи. Сякаш… ги преживявах отново.
— Аз също — каза Габи. — Но не беше повторение. Напълно нови неща.
— Винаги ли знаеше коя си? Това беше най-лошото при мен — да си спомням и да забравям. Не знам колко пъти ми се случи.
— Да. Винаги знаех коя съм. Но в един момент се изморих да бъда аз, ако това ти говори нещо. Възможностите са толкова ограничени.
— Какво имаш предвид?
Габи нерешително раздвижи ръце, сякаш се опитваше да издърпа нещо от въздуха. Скоро се отказа, отмести ръката на Чироко, за да я погледне в очите, после облегна глава между гърдите й. Чироко се почувства малко неудобно, но топлината и другарското чувство, породени от тази близост бяха твърде прекрасни, за да се откаже от тях. Тя погледна надолу към голата глава на Габи и се пребори с порива да я целуне.