Габи спеше лапнала по детски палеца си. Чироко се опита да стане без да я разбуди, но не успя. Момичето издаде кратък стон и отвори очи.
— Ужасно съм гладна, а ти? — прозя се тя.
— Трудно е да се каже.
— Мислиш ли, че е от малините? Може би не бяха добри?
— Невъзможно е да се разбере толкова скоро. Но я погледни там. Може да е закуската ни — посочи с ръка Чироко.
Габи погледна нататък. Долу, край потока имаше някакво животно. Пиеше вода. Докато го наблюдаваха, то повдигна глава и се вторачи в тях. Беше на не повече от двадесет метра и Чироко се напрегна, готова за всичко. След няколко секунди то премигна и отново наведе глава.
— Шесткрако кенгуро — каза Габи. — И без уши.
Аналогията беше удачна. Животното, покрито с къса козина имаше два големи задни крака, макар че не бяха толкова големи колкото на кенгурото. Четирите предни крака бяха по-малки, а цветът на козината му варираше между светлозелено и жълто. Явно не се страхуваше от тях и не беше взело някакви предпазни мерки.
— Бих искала да му разгледам зъбите. Формата им може да ни обясни някои неща.
— Вероятно най-умно е да се махнем от тук — каза Габи, въздъхна и огледа земята наоколо. После внезапно скочи и преди Чироко да успее да я спре се запъти към съществото.
— Габи, спри! — изсъска Чироко тихо за да не го разтревожи. Едва сега видя, че Габи държеше в ръка остро парче скала.
Съществото отново погледна нагоре. Имаше лице, което при други обстоятелства би изглеждало весело. Главата му бе закръглена, без видими уши или нос — само две големи, меки очи. Но устата му изглеждаше така, сякаш бе налапало голяма устна хармоника. Беше силно разтегната, два пъти по-широка от останалата част на главата, придавайки на животното глупаво захилено изражение.
То повдигна четирите си крака от земята и внезапно подскочи около три метра нагоре. Габи подскочи почти толкова от изненада и успя да се усуче във въздуха преди да падне на задника си. Чироко отиде при нея и се опита да й отнеме камъка.
— Недей, Габи, не се нуждаем толкова от месо.
— Тихо! — процеди през зъби Габи. — Правя го и за теб. — Изтръгна ръката си и се втурна напред.
Съществото бе направило два скока, всеки от които по осем-девет метра дълъг и сега стоеше спокойно. Предните крака докосваха земята, а главата му беше наведена — пасеше трева.
Когато Габи спря на два метра от него, то кротко погледна нагоре. Изглежда не се уплаши от нея, защото продължи да хрупа. Чироко се приближи отзад.
— Мислиш ли, че бихме…
— Шът! — Габи се поколеба само за миг, пристъпи към животното, силно замахна отгоре надолу с камъка и отскочи встрани.
Ударът улучи върха на главата му, то издаде звук, подобен на кашлица, залитна и се килна на една страна. Пририта веднъж и застина.
Известно време го наблюдаваха напрегнато, после Габи отиде до него и го побутна с крак. Животното не реагира и тя се отпусна на едно коляно край него. Чироко клекна — лактите й опряха в коленете.
— Мислиш ли, че е мъртво? — прошепна Габи и притаи дъх.
— Така изглежда. Не мислиш ли, че е малко несъразмерно?
— За мен е о’кей.
Габи прокара ръка през челото си, после стовари камък върху главата на животното и продължи да удря докато не шурна кръв. Чироко потрепери от погнуса.
— Готово — каза Габи, захвърли камъка и избърса ръце върху бедрата си. — Ако можеш да събереш малко сухи съчки, мисля, че ще мога да запаля огън.
— Как мислиш да го направиш?
— Няма значение. Иди донеси дърва.
Чироко събра близо половин наръч съчки и едва тогава осъзна, че Габи бе започнала да издава заповеди.
— На теория звучи добре — мрачно каза Габи.
Бе се потила един час, удряйки парче метал от скафандъра и един камък, приличащ на кремък, но не успя да получи огън. Имаха цяла камара дърва, малка купчинка от някакво фино, подобно на мъх вещество и нацепени на малки тресчици сухи клони за подпалка. С други думи — имаха всичко необходимо с изключение на искрата.
През последния час Чироко промени мнението си относно убийството на животното. Когато го одра и Габи се отказа от опитите си да запали огън, тя вече знаеше, че би яла месото сурово, изпълнена с благодарност.
— Това нещо не е виждало хищници — изфъфли Чироко с пълна уста. Месото се оказа по-добро отколкото очакваше, но му липсваше малко сол.
— Сигурно, след като не се уплаши… — съгласи се Габи. Беше клекнала от другата страна на трупа, дъвчейки апетитно, докато погледът й разсеяно блуждаеше по земята.