— От тази посока ли дойде студеният вятър? — попита Габи. — Да, сигурно. Ако някой завой на потока не ни е объркал ориентацията.
— Не мисля, че грешим — съгласи се Чироко. — Това там е лед.
На едно място леденото поле се прекъсваше, морето се стесняваше, преминаваше в дълъг пролив и даваше началото на река. Реката течеше към тях и пресичаше светлата зона и се вливаше в морето от лявата страна. Местността там беше планинска, вълнообразно нагъната и Чироко недоумяваше как може реката да си пробива път през планините. Реши, че перспективата отново й е скроила някакъв номер. Водата не можеше да тече нагоре, даже на Темида.
От другата страна на леда имаше още една дневна зона, по-светла и по-жълта от тези, които вече бе видяла. За да се достигне до нея трябваше да се прекоси замръзналото море.
— Три дни и две нощи — каза Габи. — Това потвърждава моята хипотеза. Бях уверена, че от всяка точка може да се види почти половината от вътрешната част на Темида. Но точно такова нещо не съм и предполагала, че може да съществува.
Чироко проследи показалеца на Габи, сочещ редици от някакви, прилични на въжета съоръжения, които започваха от земята под нозете им и се издигаха под ъгъл към покрива. Три от въжетата бяха разположени в линия едно зад друго, непосредствено пред тях, така че първото закриваше частично другите две. Чироко ги бе мярнала по-рано, но тогава погледът й бе зает с друго — не можеше изведнъж да се възприеме всичко. Сега ги разгледа по-внимателно и се намръщи. Като повечето от нещата на Темида те също бяха огромни.
Най-близкото даваше представа и за останалите. Беше отдалечено на петдесет километра, но се виждаше, че е направено от около стотина усукани нишки. Всяка нишка бе дебела повече от 200 метра. Поради разстоянието не можа да забележи други детайли.
Трите кабела минаваха под остър ъгъл над замръзналото море, издигаха се на 150 километра и се съединяваха с покрива. На това място би трябвало да лежи края на една от огромните спици, които се виждаха от космоса. Спицата бе куха и краят й представляваше коничен отвор като фунията на тромпет, който се разширяваше, за да се слее с покрива и стените на тороида. В отдалечения на около 500 километра край на фунията се виждаха още въжета.
В ляво от Чироко имаше още кабели, но те се издигаха право нагоре към тавана и изчезваха през него. Зад тях имаше още една редица, която се издигаше към отвора на спицата, разположена над морето в планината, но не се виждаше от тук.
— Изглаждат като въжетата на висящ мост — каза Чироко.
— Съгласна съм. Точно това са. И няма нужда от кули, за да ги поддържат — могат да бъдат закрепени към центъра. Темида е един пръстеновиден висящ мост.
Чироко пристъпи съвсем близо до ръба. Протегна глава и погледна надолу през двукилометровата бездна към земята.
Пропастта се спускаше почти перпендикулярно и едва в подножието се разширяваше, опирайки се в земята.
— Не мислиш, че трябва да слезем долу, нали? — попита Габи.
— Помислих го, но със сигурност не ми харесва. Пък и с какво долу би било по-добре? Тук горе поне се убедихме, че можем да оцелеем — каза Чироко, млъкна и се замисли, каква всъщност беше тяхната цел.
Ако се наложеше да избира между риска и сигурността, би избрала риска. Сигурността значеше, че някъде наоколо трябваше да построят колиба от клони и да се подложат на диета от сурово месо и плодове. Би полудяла за месец.
А земята под тях бе красива. Високи, невероятно стръмни планини и множество сияйни светлосини езера разпръснати сред тях, като скъпоценни камъни. Можеха да се видят обширни тревисти пасища, гъсти гори, а далече на изток, в непрогледната тъмнина се разстилаше необятно море.
— Можем да се спуснем по ей онези лиани — посочи Габи, достигайки до самия край. — Мисля, че е възможно.
Лицевата част на пропастта бе обрасла с растения. Джунглата преливаше през ръба като замръзнал водопад. Масивни дървета израстваха от отвесните скали прилепнали като миди по дъното на кораб. Гола скала можеше да се види само на отделни места, но там пък провисваха лиани. Изглеждаше като базалтова структура — плътни снопове от кварцови колони, всяка от които завършваше с обширна хексагониална площадка.