— Да. Възможно е — каза най-накрая Чироко. — Но няма да е лесно, нито безопасно. Остава да измислим достатъчно добра причина за да опитаме. Нещо по-добро от необоснован порив.
— По дяволите, така или иначе не ми се ще да стърча повече тука като петел в кълчища — захили се Габи.
— Тогава нямате проблеми — каза някакъв спокоен глас зад тях.
Всеки мускул от тялото й се напрегна. Чироко прехапа устни в усилието си да се придвижи бавно на безопасно място по-далеч от ръба.
— Ехо! Погледнете нагоре. Чаках ви.
На един клон, отдалечен на три метра от земята, клатейки голите си крака, седеше Калвин Грийн.
СЕДМА ГЛАВА
Преди още Чироко да успее да се осъзнае напълно тримата вече седяха в кръг и Калвин им разказваше патилата си.
— Появих се на близо до дупката, в която изчезва реката. Беше преди седем дни. Чух ви още на втория ден.
— Но защо не ни се обади? — прекъсна го Чироко.
Калвин повдигна остатъците от шлема си.
— Липсва микрофончето — показа той скъсания край на жицата. — Можех да чувам, но не и да предавам. Чаках. Ядох плодове. Не можах да убия някое животно… не се реших — разтвори широко ръце той и сви рамене.
— От къде знаеш, че трябва да чакаш точно тук? — попита Габи.
— Не знаех. Или поне не знаех със сигурност.
— Е, добре! — каза Чироко, удари с длани по бедрата си и се засмя. — Представете си! Точно, когато изгубихме всякакви надежди да открием още някой и хоп, сблъскваме се с тебе. Твърде е хубаво за да бъде истина. Нали Габи?
— Какво? А, да страхотно!
— Аз също страхотно се радвам, че ви виждам. Слушах ви през последните пет дни, беше приятно да чувам познати гласове.
— Наистина ли е било толкова дълго?
Калвин потупа един прибор, върху китката си. Беше часовник с цифрова индикация.
— Все още работи отлично — похвали се той. — Когато се върнем ще напиша писмо на фирмата.
— Аз бих благодарила на този, който е направил каишката — каза Габи. — Тази е стоманена. За съжаление моята беше от кожа.
— Спомням си как купих часовника — сви рамене Калвин. — Струваше повече от месечната ми заплата като интернист.
— Все пак седем дни ми изглеждат твърде много време. Ние спахме само три пъти.
— Зная. Бил и Август имат същите проблеми — не могат да преценят времето.
Чироко погледна към него
— Бил и Август са живи!?
— Да. Чувам ги редовно. Те са долу в равнината. Мога да посоча мястото. Бил е запазил целия радиопредавател. Август има само слушалка. Бил избра няколко ориентира и започна периодично да предава тяхното описание и къде да ги намерим. Август го откри доста бързо — след два дни. Сега предават редовно, на определени интервали. Но Август постоянно плаче и пита за Април.
— Исусе! — въздъхна Чироко. — Мога да си представя. Ти нямаш ли някаква идея, къде могат да бъдат Август и Джен?
— Мисля, че веднъж чух Джен. Крещеше нещо.
— Предполагам, че пропастта пречи.
Нямате връзка по главна линия. Аз бях единствения който можеше да чува и двете групи, тук на ръба. Но нищо не можех да направя.
— Тогава той би ни чул сега ако…
— Не бързай. Те сега спят и няма да те чуят. Тия слушалки жужат като комар. Ще се събудят след пет или шест часа. — каза той местейки погледа си от едната на другата. — Най-умното нещо е вие също да поспите. Имайте пред вид, че сте вървели двадесет и пет часа.
Този път Чироко му повярва. Клепачите й тегнеха сякаш бяха от олово. Само голямата възбуда от срещата не бе й позволила досега да заспи. Но искаше да узнае още нещо.
— Какво ще кажеш за себе си Калвин? Имал ли си някакви неприятности?
— Неприятности? — повдигна веждите си той.
— Знаеш за какво говоря.
Чироко почувства как лекарят се затвори в себе си.
— Не мога да говоря за това… Все още.
Тя не искаше да го насилва. Изглеждаше така спокоен и миролюбив, сякаш се беше избавил от всичките си проблеми.
Габи стана и се протегна.
— Къде ми е леглото? — прозя се широко тя. — Къде мислиш да се изпънем Роки?
— Имам подходящо място. Сам го направих — каза Калвин и стана. — Тук горе на дървото, една малка площадка. Можете да я използвате. Аз ще остана да дежуря на радиото — може би Бил ще се обади.
Беше нещо като птиче гнездо, сплетено от клони и лиани. Калвин го беше покрил с нещо подобно на перушина. Имаше много място, но Габи предпочете да се гушне в нея, както преди. Чироко помисли, че може би е време да сложи край на тия неща, но реши, че не е толкова важно.
— Роки?
— Какво има?