— Искам да внимаваш с него.
Чироко се разсъни.
— М, м, м. Калвин?
— Не е същият. Нещо му се е случило!
Чироко погледна Габи с едно око, кръвясало от безсъние.
— Хайде, заспивай Габи, о’кей? — плясна я меко по бедрото тя.
— Просто бъди внимателна — промърмори Габи.
„Ех, ако имаше някакъв знак, който да бележи утрото! — помисли Чироко прозявайки се. — Би било много по-лесно да се събужда човек. Може би нещо като петел, или промяна в ъгъла на слънчевите лъчи.“
Габи продължаваше сладко да спи. Чироко се освободи от лианите, в които се бе оплела и седна на един масивен клон.
Калвин не се виждаше наоколо. Закуската й висеше на една ръка разстояние. Протегна се и откъсна един пурпурночервен плод, голям колкото ананас. Изяде го целия, заедно с кората.
Започна да се катери нагоре по дървото. Беше по-лесно отколкото очакваше. Тя се изкачваше нагоре почти толкова бързо колкото бързо би се изкачвала по пожарникарска стълба. Определено, някои неща бяха доста по-лесни при четвърт жи, а и дървото бе идеално за катерене, по-удобно от всичко, което бе виждала докато навърши осем години. Кората бе доста грапава, на бучки и винаги имаше за какво да се хване, когато клоните бяха раздалечени един от друг. Заработи няколко ожулвания и ги прибави към колекцията си от драскотини, но това беше една цена, която тя с удоволствие заплати.
За пръв път откакто бе пристигнала на Темида се почувства щастлива, без да брои срещите с Габи и Калвин, защото бяха твърде емоционални и граничеха с истерия. Сега действително се чувстваше добре.
— По дяволите! Доста дълго време мина — промърмори тя. По природа Чироко не беше мрачен човек. На борда на Рингмастър също имаше някои добри моменти, но съвсем, съвсем мъничко радост. Опита се да си припомни, кога за последен път е била толкова щастлива и реши, че трябва да беше на партито, което даде, научавайки, че най-после след седем години усилия й поверяват командването на космически кораб. Захили се весело, припомняйки си подробностите — беше се получило много удачно парти.
Не след дълго изчисти от съзнанието си всички мисли и остави душата да се наслаждава на потока от възприятия. Усещаше всеки свой мускул, всеки инч от кожата си. Катеренето без дрехи по дърветата, даваше удивително чувство за свобода. През цялото време, което прекара на Темида до този момент, голотата й създаваше безпокойство и я караше да се чувства в опасност. Сега тя я обичаше. Усещаше грапавата кора на дървото под краката си, еластичното пружиниране на клоните и й се искаше да нададе пронизителен вик като Тарзан.
Когато се добра до върха на дървото чу особен звук, който преди го нямаше. Беше някакво продължително хрупкане. Идваше от една точка, три-четири метра под нея, закрита от жълтозелените листа. Много внимателно тя се придвижи към края на дълъг хоризонтален клон. Пред очите й се изпречи сивосиня стена. Хрупкането се чу отново, този път по-силно и малко над нея. Сноп отчупени клони се раздвижи пред нея и изчезна от погледа й. Изведнъж без всякакво предупреждение се появи едно око.
Изпищя ужасена и забравяйки, че клонът бе опасно изтънен към края, почти отскочи назад. Успя да запази равновесие, вкопчвайки се в дървото и се втренчи в чудовищното око. Изглеждаше около два метра в диаметър, блестящо от влагата и поразително човешко.
То премигна.
Подобно на апертура, тънка мембрана се спусна едновременно от периферията към центъра и светкавично се отвори пак. Беше си истинско мигане.
Чироко счупи всички рекорди по бързо слизане, крещейки през цялото време без да почувства кога си разби коляното. Габи се бе разбудила и стоеше стискайки решително костта от задния крак на смехуркото, готова за бой.
— Надолу, надолу! — продължи да крещи Чироко. — Горе има нещо огромно. Може да използва дървото вместо клечка за зъби. — Последните осем метра тя прелетя във въздуха, удари се на четири крака в земята, и вече бе побягнала, надолу по хълма, когато се сблъска с Калвин.
— Не чуваш ли? Трябва да изчезваме от тук. Горе има нещо…
— Знам, знам — започна да я успокоява той. — Знам всичко за това. Нищо опасно. Нямах време да ви разкажа, преди да заспите.
Напрежението спадна, но тя не можа да се успокои веднага. Беше ужасно да си изпълнен с огромна нервна енергия и да няма какво да правиш с нея. Краката й все още искаха да побягнат. Вместо това тя избухна срещу Калвин.
— Майната ти Калвин! Нямал си време да ми кажеш за такова чудо. Какво е това и какво знаеш за него?
— Това е нашият начин да слезем долу — отговори спокойно Калвин. — Казва се… — той сви устни и изсвири отчетливо три тона, завършващи с трела — но сами разбирате, че примесено с английска реч звучи нескопосно. Та го нарекох Свирчостоп.