— Наричаш го Свирчостоп — повтори тъпо Чироко.
— Точно така. Той е цепелин.
— Цепелин?
Калвин я изгледа странно и тя стисна зъби.
— Повече прилича на дирижабъл, но не е, понеже няма твърд скелет. Сега ще го извикам и ще видите сами. — Той пъхна два пръста в уста и изсвири дълга сложна мелодия, прекъсвана от различни по дължина паузи.
— Той го вика — Чироко погледна към Габи.
— Така чух и аз — каза Габи — Добре ли си?
— Да. Но мисля, че като ми порасне косата ще бъде бяла.
В отговор отгоре прозвуча серия от трели и следващите няколко минути нищо не се случи. Беше на 300–400 метра от лицевата част на скалата, движейки се паралелно на нея. Въпреки, че беше на такова разстояние от тях можеха да видят само малка част от него. Сякаш някой издърпа отляво надясно огромна сивосиня завеса и закри цялата гледка. Тогава Чироко забеляза окото. Калвин изсвири още веднъж, то се завъртя — вероятно ги бе забелязало.
— Не вижда много добри — обясни Калвин.
— Тогава трябва да се държим по-далеч от него. Най-безопасно би било да отидем в съседното графство.
— Няма да е достатъчно далече — каза Габи със страхопочитание. — Задникът му вече ще е там.
Носът на цепелина изчезна от погледа на Свирчостоп продължи да се плъзга по-нататък. И да се плъзга по-нататък. Да се плъзга, и плъзга и плъзга. Изглеждаше, че няма край.
— Къде отива? — попита Чироко.
— Трябва му известно време за да спре. — отговори Калвин. — Скоро ще започне да се завърта перпендикулярно на скалата с муцуната към нас.
Габи и Чироко се присъединиха към, за да наблюдават по-добре цялата маневра.
Цепелинът Свирчостоп беше дълъг цял километър открай докарай. Всичко, което му трябваше, за да изглежда досущ като уголемено копие на германския въздушен кораб Хинденбург, бе една свастика, нарисувана на опашката.
След като го разгледа по-подробно обаче, Чироко реши, че не е съвсем вярно. Страстен почитател на въздушните кораби тя даже бе участвала в един проект на НАСА, за построяването на дирижабъл, голям почти колкото Свирчостоп. Работейки заедно с инженерите-проектанти, доста добре се запозна с конструкцията на hz-129.
Формата беше същата — удължена пура с тъп нос, изтъняващ се силно към опашката. Свирчостоп имаше даже нещо като гондола, прикрепена отдолу, макар и значително по-изместена към кърмата, отколкото при Хинденбург. Цветът беше друг, различна бе и текстурата на кожата. Не се виждаха никакви скоби или други приспособления. Самата кожа бе гладка и сега, когато можеше да го разгледа на светло видя, че излъчва някакъв седефен блясък.
Хинденбург нямаше косми. Свирчостоп обаче имаше и беше покрит с тях по цялата дължина на коремния гребен. Космите, доста гъсти по средата на туловището, ставаха все по-редки и по-редки към краищата. Снопчета деликатни пипала растяха от дъното на гондолата, ако можеше така да се нарече буцата на корема.
И последно, имаше очи и опашни перки. Чироко видя засега само едно око, но сигурно имаше още. Опашните плоскости бяха три, а не четири — две хоризонтални и една вертикална — управляваща. Тя можа да ги види в действие, когато животното се мъчеше да обърне носа си към тях.
Перките — тънки и прозрачни, наподобяваха крила на едноместен орнитоптер от базата О’Нейл Един и бяха и бяха еластични като плътта на медуза.
— Ти… Ти можеш да разговаряш с това нещо — попита Чироко.
— Даже много добре — той се усмихваше, гледайки цепелина, по-щастлив от всякога.
— Тогава, езикът сигурно е лесен за научаване?
— Не, не мисля, че може да се каже — намръщи се той.
— Ти си тука едва от колко? Седем дни?
— Ще ти кажа нещо. Знам как да разговарям с него… Знам още много неща за него.
— Но тогава как успя да се научиш?
Въпросът очевидно го притесни.
— Когато се събудих вече знаех езика.
— Повтори го пак?!
— Просто го знам и толкоз. Когато го видях за пръв път, веднага разбрах, че знам всичко за него. Когато той говореше, аз разбирах. Толкова е просто.
Чироко беше сигурна, че въобще не е просто. Но й стана ясно, че той не иска да бъде насилван с въпроси относно всичко това.
Премина почти един час, преди Свирчостоп да успее да се завърти и внимателно да се приближи към скалата така, че носът му почти да опре в нея. По време на маневрата, Габи и Чироко се бяха отдръпнали назад. Почувстваха се малко по-добре, когато видяха устата. Около метър широка, нелепо малка за създание като Свирчостоп тя бе разположена на двадесет метра под предното око. Под самата нея имаше още един отвор, мускулест свинктер, който се беше свил, като противонагнетателен клапан и свирукаше.