На Чироко й беше все едно. Имената бяха удобни и по свой начин логически систематизирани.
— А реките? — попита тя. — Сигурна съм, че пак си използвал митологията.
— Да, естествено. Както виждаш, в Хиперион текат доста реки, но аз подбрах деветте най-големи и ги нарекох на Музите. Ей там долу, на юг, са Урания, Калиопа, Терпсихора и Евтерпа. Реката, която започва от леденото море и тече към Рея е Полихимния. А ето тука, на северния склон, идвайки от изток — Мелпомена. По-близо до нас са Талия и Ерато — изглежда, че са свързани помежду си. Потока, който ви доведе до тук се влива в Клио, която в момента е точно под нас.
Чироко погледна надолу и видя синята лента на Клио да се извива сред зелената гора, проследи я по лицевата част на скалата и ахна:
— Това ли е мястото, където изчезна потока?!
На половин километър под ръба на пропастта, потокът излизаше от скалата и се извиваше надолу като арка. Първите петдесет метра преди още да се разбие, водната маса изглеждаше плътна и твърда като метал, но оттам нататък бързо се раздробяваше, разпръскваше се на все по-малки капчици, за да достигне до земята като мъгла. От скалата излизаха още дузина по-малки струи, но не толкова импозантни. Около всяка от тях светлината се преливаше в разноцветна дъга. Гледката бе завладяваща и отнемаше дъха. Беше твърде красиво, за да е истина.
— Бих искала да притежавам правата за фотографията на това място и лиценз за пощенски картички — каза тя и Калвин се засмя.
— А какво ще кажеш, ако аз продавам билетчета на туристите, а ти — резервни филмчета за фотоапаратите? Помисли си!
— Звучи добре — каза Чироко и погледна назад към Габи. Тя все още стоеше, замръзнала до стената. — Как се казва тази голяма река? Ето тази, в която всички се вливат?
— Офион4. Големият змей на северния вятър. Ако погледнеш по-внимателно ще видиш, че води началото си от малко езеро, което се намира в зоната на здрача, разделяща Мнемозина и Океан. Това езеро обаче трябва да има източник, който да го захранва и аз подозирам, че тома пак е Офион, който тече дълбоко под пустинята, но от тук не можем да видим, къде се спуска под под нея. Най вероятно тази река тече в кръг без прекъсване, влизайки в едно море, за да излезе от другия край и продължи към следващото.
Чироко проследи реката в двете посоки и се убеди, Калвин е прав.
— Професионален географ би ти казал, че ако една река се влива в море, то не може да се твърди, че реката, която излиза от морето е същата. — каза тя. — Но земните правила важат за земните реки. Така че ще я наречем кръглата река.
Калвин посочи с пръст надолу и каза:
— Ето мястото, където са Бил и Август. Около половин дължина надолу по Клио, там, където третият поток…
— Бил и Август. Трябваше досега да се опитаме да установим връзка, но при цялата тая възбуда около качването в цепелина…
— Позволих си да използвам радиото ти — намеси се Габи леко смутена. — Свързах се с тях, когато се събудиха и сега ни очакват с нетърпение. Можеш да им се обадиш, ако искаш.
Чироко бързо отиде при нея и взе шлемофона.
— Бил, чуваш ли ме? Говори Чироко.
— А, а… да, да? Чувам те. Как се чувстваш?
— Толкова добре, колкото може да се чувства човек, пътуващ в стомаха на цепелин? Какво става с тебе? Как излезе на повърхността? Ранен ли си?
— Не, добре съм. Чуй ме. Аз искам… Бих искал да мога да ти предам какво изпитвам, като слушам гласа ти.
Една сълза се спусна по бузата й и тя я обърса.
— Добре е да чуя гласа ти Бил. Когато ти изхвърча през онзи люк — по дяволите! Ти не би могъл да си спомниш това нали?
— Много неща не мога да си спомня — въздъхна Бил. — Можем да изясним всичко по-късно.
— Умирам да те видя. Имаш ли коса?
— Започна да расте отново. По-добре да оставим това за сега. Може да изчака. Имаме да говорим за толкова неща, аз и ти и Калвин и…
— Габи — подсказа тя, след като настъпи доста дълга пауза.
— Габи — повтори той малко неуверено. — Виждаш ли, някакси смътно си спомням някои неща. Но мисля, че няма да е голям проблем.
— Сигурен ли си, че си добре? — Чироко внезапно почувства студ и енергично разтри раменете си.
— Абсолютно. Кога ще бъдете тук?
Чироко попита Калвин и той изсвири кратка музикална фраза. В отговор, някъде отгоре прозвуча друга.
— Цепелините нямат много ясна представа за времето. — промърмори той. — Бих казал три или четири часа.
— Господи! Що за начин да се ръководи авиокомпания?!
4
Офион — един от гигантите, който Гея ражда след като Зевс захвърля титаните в Ада. Друга легенда гласи, че Офион е роден от кръвта на скопения Уран, долната част на тялото му е било като змия.